Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

— Какво ще пиете? — попита я барманът на арабски. Той беше строен, с бебешко лице, около тридесет и няколко, но можеше да мине и за двадесетгодишен, гол до кръста, с изключение на чифт червени тиранти, които придържаха стегнати кожени панталони.

— Текила „Патрон Силвър“ — поръча тя, като почти извика, за да я чуе през шума.

— Да не си се изгубила? — попита барманът, когато се върна с питието ѝ.

— Не, но той е — отвърна тя и му показа снимката на Билал Мохамад от мобилния си телефон. — Къде мога да го намеря?

— Не съм го виждал — заяви барманът и отиде по-надолу на бара, за да обслужи някого.

— Билал ли търсиш? — попита един мъж, който стоеше до нея сред тълпата.

— Билал Мохамад. — Тя кимна. — Някаква идея къде може да е той?

— Кой иска да знае? — попита мъжът.

— Бенджамин Франклин — отвърна Кери и му показа една стодоларова банкнота.

— Билал не си пада по твоя тип, хабиби — рече мъжът. — Всъщност тук наоколо не си ничий тип.

— Недей да бъдеш сигурен. Има наистина откачени уличници в Бейрут, хабиби. Може дори да съм една от тях. — Тя се ухили.

— Ти си лошо момиче — каза той и я потупа по рамото с лукаво задоволство. — Основният въпрос, моя скъпа хабиби, е дали Асайд Франклин има брат?

— Ако има, как ще знам, че ще ми кажеш истината? — попита Кери, като извади втора стодоларова банкнота и плъзна двете по бара към него.

— Той е в „Марина Тауър“. На шестнадесетия етаж. Ако не ми вярваш, питай Абдула Абдула — рече мъжът, прибра парите в джоба си и даде знак с пръста си на бармана, който се приближи.

— Ти наистина ли си Абдула Абдула? — попита Кери бармана.

— Не, но така ме наричат. — Той сви рамене. Даде ѝ знак да се приближи. — Сигурна ли сте, че знаете какво вършите, мадмоазел?

— Има ли въобще такъв човек? — попита тя.

— Билал има опасни приятели — промълви барманът.

— Аз също.

— Не, мадмоазел. Има много опасни неща, но Билал е нещо друго. Той е психопат. Повярвайте ми, по-добре не ходете при него. Ако искате кока, хашиш, хероин, нека да ви ги набавя. По-безопасно е. По-добро качество. Цената също е по-добра.

— Той в „Марина Тауър“ ли е?

— Нали знаете приказката „Единственият начин да си вземеш апартамент в района „Минет ал Хосн“ е, ако някой умре“? Не става дума за наличност и за пари. Става дума за това какво са готови да направят хората за такова богатство — и на какво са способни, за да го защитят — рече барманът.

— Аз съм голямо момиче, садики. Там ли е той?

— Не съм го виждал от дни. Ако имате късмет, вие също няма да го видите — рече той, докато мачкаше ментови листа за мохито.

„Марина Тауър“ беше бял небостъргач с форма на полумесец, който се издигаше над брега, а светлините от сградата се отразяваха във водата от яхтклуба. Фоайето бе ултрамодерно и скъпо, реклама за наемателите, които можеха да си позволят милионите, които струваше един апартамент тук. Тя трябваше да поспори със Сондърс, за да го накара да я пусне там сама.

— Вече знаем, че той е убил Дейвис Фийлдинг, а вероятно и други. А това е било още преди предупреждението на бармана. И никой не прави толкова много пари в Бейрут, без да е много опасен или да има много опасни приятели — заяви Сондърс в джипа БМВ на път за там. С тях имаше двама агенти от базата в Бейрут, Чандлър и Бойс, късо подстригани, здрави като бикове, прехвърлени от отряда за специално назначение на ЦРУ, бивши тюлени, които Сондърс бе довел със себе си от Анкара, за да му помогнат да разчистят базата в Бейрут.

— Чандлър и Бойс. Имената им звучат като на съдружници в адвокатска кантора, нали? — рече Сондърс, когато ги представи на Кери.

— По-скоро като на съдружници в търговия с антики — отвърна тя и им стисна ръцете. — Виж, не ме разбирай погрешно. Радвам се, че са тук. Но искаме да избегнем престрелка. Искаме да узнаем кой го е изпратил да убие Дейвис.

— Мисля, че вече знаем. Абу Назир — контрира Сондърс.

— Не, мислим си, че знаем. Което не е същото — отвърна тя.

— Трябва аз да отида при Билал. Или Чандлър и Бойс.

— По-добре да съм аз. Аз съм жена. Не изглеждам толкова страшно, по-малко вероятно е ситуацията да ескалира. И говоря арабски по-добре от всички тук.

— Въпреки това единственият начин, по който ще те пусна да влезеш вътре, е добре екипирана с подслушвателни устройства. В мига, в който чуя нещо, което дори намирисва на проблем, моите търговци на антики — и аз също — ще нахлуем, като първо стреляме, после задаваме въпроси. Този кучи син е мъртъв, ясно?