Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

Някой, който все още бе някъде там. И също като при нея, операцията все още бе в ход.

Тя си хвана такси от летището. Докато се движеше през трафика на шосе „Ел Асад“ покрай голф игрището, шофьорът, християнин, ѝ разказваше за приготовленията за Великден в града и как тъща му прави най-добрите маамул — малки великденски тортички, приготвяни по това време на годината с орехи и фурми, а отгоре покрити с глазура. Тя го накара да я остави близо до часовниковата кула на площад „Неджмех“ и се разходи през няколко пресечки до офиса, който служеше за прикритие на ЦРУ и където трябваше да се срещне с Рей Сондърс, новия шеф на базата в Бейрут.

Докато минаваше покрай претъпканите външни маси на уличното кафене под стария сводест портал, тя нямаше как да не си спомни последния път, когато бе тук, за да се види с Дейвис Фийлдинг, който на практика ѝ бе казал, че с кариерата ѝ е свършено. Струваше ѝ се като цял един друг живот.

Кери влезе и се качи по стълбите, натисна звънеца, отговори коя е на интеркома, вратата избръмча и я пуснаха да влезе. Млад американец, облечен в карирана риза, я чакаше в тясната приемна, след това Сондърс излезе и я поздрави. Той беше висок, слаб, изглеждаше напрегнат, мъж, навлязъл в четиридесетте, с дълги бакенбарди, които му придаваха лек източноевропейски вид.

— Чувал съм много за теб — рече той и я отведе към стария кабинет на Фийлдинг, който гледаше към „Рю Маарад“. -Честно казано, останах изненадан, когато получих обаждането ти. Сол също.

— Ядосан ли е, че не се върнах направо в Лангли? — попита тя.

— Каза, че не би могъл да те спре да дойдеш тук, дори и да опита — отвърна Сондърс и ѝ даде знак да седне. — Между другото, поздравления. Чух за Абу Убайда. Добра работа.

— Не знам какво да кажа. Самото ми присъствие тук може да се окаже напълно безсмислено.

— Когато съобщих на Сол, той каза, че нещо те тормози във връзка със смъртта на Дейвис Фийлдинг. За това ли става дума?

— Знаеш, че е така — потвърди тя. — Това не те ли притеснява? Ако Фийлдинг не се е самоубил, то каквато и да е причината или операцията, която е в основата, то това още не е приключило. Кой знае, и ти може да си мишена.

— Любопитен съм. От това, което чух, между вас с Фийлдинг отношенията не са били любовни. Защо си толкова загрижена за смъртта му? — попита той и я изгледа с искрен интерес.

— Виж, Фийлдинг беше задник и на никого не му е кой знае колко мъчно за него. Той трябваше да се върне у дома и да се изправи пред това, което за неговата кариера е като отряд за екзекуции в Лангли, и се обзалагам, че в момента ти се мъчиш да оправиш неговите бъркотии и да уточниш колко сериозно е била компрометирана базата в Бейрут.

— Това ми се струва доста основателна причина човек да извърши самоубийство — тихо изрече Сондърс.

— Да, но ти не си Дейвис. Той не беше достатъчно принципен за това. Някой го е убил — и не мога да не вярвам, че е свързано с актрисата Рана Саади и Славея. Тази операция беше моя и това означава, че има нещо незавършено.

Той я изгледа, без да казва нищо. Отвън се чу бибипкането на клаксон, който даде тон за надсвирване от страна на останалите коли. Бейрутският сенк-а-сет, помисли си механично тя.

— Аз смятам същото. Открихме нещо, но има една пречка — каза Сондърс.

— Каква?

— Не го познавах. При теб е различно. — Той ѝ даде знак да премести стола си от неговата страна на бюрото.

— Какво сте намерили? — попита тя.

— Това — отвърна той и ѝ посочи компютърния екран. Беше видеозапис от скрита камера в същия този кабинет. Кери автоматично вдигна очи към мястото, където стената се срещаше с тавана и където трябваше да е разположена камерата, но устройството беше твърде дребно и добре скрито в отливката. Екранът показваше Дейвис Фийлдинг седнал на бюрото си с гръб към камерата. Внезапно той бе на пода с пистолет „Глок“ в отпусната си ръка, а от главата му се стичаше малка локва кръв.

— Има липсващи кадри от три минути и четиридесет и седем секунди — обясни Сондърс. — Това не го е направил мъртвецът.

— Можеш ли да спреш кадъра? — попита Кери.

— Защо? Виждаш ли нещо?

Тя се вгледа напрегнато в изображението на лежащия на пода Фийлдинг.

— Нещо не е наред. Не мога да установя какво е, но, както би се изразил Сол, нещо определено не е кашер.

— Не е ъгълът, под който лежи. Накарахме съдебни експерти по медицина да изчислят дали тялото ще падне в тази позиция.

— Това ли е всичко, с което разполагате? — попита Кери.