Стивън Ледър - Гладният призрак

— Да, американец — отвърна Нгъ с най-добрия си акцент от Сан Франциско.

Младежът подпечата паспорта, сякаш удряше клеймо върху шията на Нгъ.

Томас отмина, взе единствения си куфар и продължи по зеления коридор към митницата. Електронните врати се отвориха и откъм чакалнята го заля шумът на стотици гласове. Китайски, филипински, английски, индийски, интернационалният шум на расовата смесица, обитаваща Хонконг. Слезе бавно по рампата, като се оглеждаше да види познато лице.

Чу името си и видя Лин Винуа да му маха. От двете му страни стояха Франк Дзъ и Рики Лам с мрачни лица. „И така трябва да бъде, мамка им“ — помисли си Нгъ. Работата им, единствената им цел в живота беше да пазят Саймън. Сега на лицата им беше изписан знакът на провала. Той кимна, като прикри яростта си, но се ръкува само с Лин.

— Изглеждаш здрав и добре, Голям братко — поздрави го Томас. Както всички членове на триадата, и той го наричаше Голям брат, а не по име.

Ръкостискането на Лин беше силно и сухо.

— Добър ден. Америка ти влияе добре, господин Нгъ.

— Какво става, Голям братко? Да не си забравил името ми?

Високият китаец го изгледа изненадано.

— Сега си Лун Тао, Глава на дракона. Трябва да се обръщаме с необходимото уважение.

Томас го изгледа сериозно и попита:

— Открихте ли трупа на брат ми?

— Не — отвърна Лин.

— Тогава брат ми още е Лун Тао. Ела, разкажи ми всичко.

Лин тръгна към очакващия ги мерцедес. Говореше тихо. Дзъ и Франк вървяха отзад и внимателно се вглеждаха в лицата на хората. Бяха изгубили Главата на дракона. Не биваше да допускат нова грешка.

Нгъ не познаваше шофьора, но му кимна и седна на задната седалка до Лин. Лам седна до него, а Дзъ на предната седалка. Колата потегли и Големия брат му разказа за предаването на парите, как Саймън е изчезнал под водата и как са го търсили часове наред, но не са открили нищо.

— Значи нямаме никаква представа как изглежда онзи гуейло или поне кой е той? — попита Нгъ.

— Не знаем името му. И единствено директорката на училището на Софи е видяла лицето му.

— Значи можем да получим от нея описание.

— Дори нещо повече — каза Лин. — Веднага щом стана ясно, че сме загубили брат ти, наредих на хора с видеокамери да покрият целия район и да снимат всеки около Хебе Хевън часове след това. Вероятно го имаме записан на филм.

— Колко камери?

— Три — отвърна Големия брат. — И са снимали около десет часа. Това прави около тридесет часа лента. Ако е напуснал района през този ден, ще разполагаме със снимката му.

— Едно голямо „ако“ — каза Нгъ. — Но идеята е добра.

Лин се усмихна широко, а на предната седалка Франк Дзъ изръмжа. Идеята беше негова, а виждаше как Големия брат се кичи с нея. Мамицата му.

— Значи ще покажем лентите на директорката?

— Това е идеята.

— Добре. Тя гуейпор ли е или китайка?

— Гуейпор.

— Най-добре да я доведем в къщата. Там ще може да се концентрира. И ще бъде по-спокойно.

— Ще бъде направено, господин Нгъ. Ами ако откаже?

— Аз ще дойда с теб, за да й обясня колко е важно да ни помогне. Ако това не свърши работа, ще й предложа да купя за училището нов компютър. И ако въпреки това откаже, ще я хванеш и аз лично ще изпотроша всяка кост от тялото й, докато се съгласи:

Лин кимна. От гласа му разбра, че говори сериозно. Волята на Томас не е омекнала в Съединените щати.

— Първо отиваме в училището, после ще оставим жената в къщата, а аз трябва да отида да видя баща си. Той знае ли вече?

— Да — отговори Лин. — Учителят Чен го посети вчера.

— Как го прие?

— Зле, господин Нгъ. Доста зле.

Хауълс се събуди от тежък сън. Лежеше по лице с главата на една страна, възглавницата беше влажна от слюнката, капала от устата му. Стаята се завъртя пред очите му и даже когато погледът му се проясни, не можа да познае къде се намира. Опита да повдигне глава, но трепна и я отпусна. Болката мина бързо и той разбра, че е бил упоен, защото докато не раздвижи ръката си, се чувстваше спокоен и леко замаян. Около рамото му имаше превръзка, но със сигурност не се намираше в болнично легло. От мястото си виждаше малка библиотека с играчки — пухкаво бяло коте, крокодил с отворена уста и дълъг червен език, маймуна с кривогледи очи и слон с големи уши, а на стената в рамка имаше плакат, рекламиращ някакъв китайски гангстерски филм.

Не беше забравил битката в хотела, стрелбата и красивата китайка със спринцовката, която му се усмихваше. Малко неясен беше моментът как се качва в такси, но всичко останало му се губеше. В този момент Еми влезе през вратата и той си спомни всичко.