Робърт Дугони - Необходими жертви

Тя изпусна чантичката си и съдържанието й се разпиля, включително закуската от самолета — увит в целофан сандвич с шунка и горчица и нахапан „Сникърс“. Когато се наведе да ги събере, обицата падна от джоба й. После се изправи и продължи напред.

Човекът със сакото й препречи пътя.

— Дана Хил?

— Да.

— Бихте ли ни последвали, моля?

— Да ви последвам ли? Какви сте вие?

— Летищна охрана.

Тя се усмихна, като се опита да изглежда спокойна.

— Какво искате от мен?

— Това ли е единственият ви багаж?

Мъжът посочи малкия й сак, преметнат през рамо.

— Да.

— Бихте ли дошли с нас?

— Ще ми кажете ли какво има? — попита тя раздразнено. Човекът със синьото сако беше учтив, но беше непреклонен.

— Моля ви.

Направи й знак с ръка.

Тя погледна другите двама и осъзна, че няма избор. Ако започнеше да се противи и да изтъква, че е адвокат, щеше да събуди повече подозрения.

— Добре.

Последва двамата охранители през терминала, ярко осветен от флуоресцентни лампи. На челото й изби студена пот. Заведоха я до врата без надпис и мъжът със синьото сако й отвори. Влязоха в стая с голи бели стени, маса и два стола. Мъжът със синьото сако я покани да седне. Тя се настани, кръстоса крака, като все още се стараеше да изглежда спокойна, въпреки че сърцето й щеше да се пръсне.

— Бихте ли ми обяснили за какво е всичко това?

Мъжът приглади с пръст мустаците си, с един нюанс по-тъмни от прошарената му коса.

— Мога ли да погледна в сака ви?

Дана сви рамене, смъкна сака от рамото си и му го подаде. Той го отвори и затършува вътре.

— Може ли и чантичката ви.

Тя му я подаде. Мъжът извади самолетния билет и шофьорската й книжка. Когато измъкна наядения „Сникърс“, Дана отбеляза:

— Закуска за шампиони.

Мъжът се усмихна учтиво и излезе, като взе книжката й, билета и кафявото пликче, което й беше дал Уилям Уелс. Дана погледна камерата на тавана в ъгъла на стаята. Изобщо не трябваше да се обажда на полицията в Мауи. Трябваше да изчака, докато се върне на континента. Възможно ли беше новината за смъртта на Уелс да се е разпространила толкова бързо, че мъжът и жената от бижутерийния магазин да са телефонирали в полицията да предупредят, че някаква жена е търсила майстора на бижута?

Вратата отново се отвори и в стаята влезе друг мъж, по-млад и с по-хубав костюм. Носеше книжката, билета и пликчето. Беше като манекен и се държеше прекалено учтиво.

— Извинете за забавянето, госпожо Хил.

— Няма проблем, но искам да се прибирам. Полетът беше продължителен и скоро ще се съмне.

— Ще се постарая да не ви задържам. Аз съм агент Доналд Холас от Управлението по наркотиците. — Той издърпа другия стол и седна срещу нея. — Днес сте отишли в Мауи и сега се връщате, нали?

Тя изпита леко облекчение.

— Това ли било? Да не подозирате, че пренасям наркотици, агент Холас? — Той не каза нищо и затова тя отговори на въпроса му: — Да, бях в Мауи.

— Само за един ден?

— Да.

Той вдигна поглед от бележника си.

— Защо?

— По работа.

Холас кимна:

— По каква работа?

— Адвокат съм — отговори тя; мисълта й работеше трескаво. — Кантората ми има клиенти с интереси на островите. Проверявах за възможни законови и данъчни облекчения за един от тях, който иска да развива бизнес на острова.

Агентът се облегна назад.

— В коя кантора работите?

— „Стронг и Търмонд“. Ако позволите… — Взе чантичката си, отвори я и извади визитна картичка.

— Коя е компанията, заради която бяхте на острова?

— Не мога да ви кажа.

Холас вдигна поглед от картичката й.

— Защо?

— Това е поверителна информация. Предстои принудително присъединяване на конкурентна компания.

— Противоречие на интереси?

Дана се усмихна.

— Да.

— Бихте ли ми казали с какво се занимават?

— Не.

Той се усмихна иронично.

— И това ли е поверително?

Тя поклати глава.

— Нямам представа с какво точно се занимават. Компанията е филиал на друга, а подозирам, че това е само фасада. Затова бях на острова. Само документите за разкриване на реалния юридически субект са цяла планина. Но не знам с какво се занимава филиалът. Аз съм само съдружник на фирмата, агент Холас. Върша черната работа.

— И цялата работа ви е отнела само един ден?

— Нямах повече време. Задава се поредица от тежки вечери. Ще има много телефонни разговори и ако сливането стане успешно, ще са необходими още пътувания за уреждане на документацията.

Холас потупа с билета по масата.