Робърт Дугони - Необходими жертви

Тя кимна. Съжаляваше, че не носи сълзотворен спрей, но след единайсети септември и мерките за сигурност по летищата и дума не можеше да става. Спуснаха се на третия подземен етаж. Когато вратата се отвори, мъжът погледна светещата цифра три. Отдръпна се Дана да мине пред него. Тя слезе. За момент не си спомни къде е паркирала, после се сети, че е записала номера на мястото върху билета си. Извади го и тръгна към отделение „Е“. Чу скърцането от колелцата на куфара на непознатия зад гърба си. Звучаха като тихо бръмчене на малък двигател. Тя продължи по реда със спрени коли, шумът от колелцата се усилваше, както и нейната тревога. Трескаво извади ключовете си и когато наближи клетката си отчаяно натисна копчето за автоматично отключване. Щом достигна колата, дръпна вратата от страната на шофьорското място. Беше заключена. Тя пак натисна копчето. Озадачена, отключи ръчно и отвори вратата. Алармата не се задейства. Дана погледна бързо назад, не видя никого, качи се в колата и хвърли чантичката си на задната седалка. Затвори вратата и заключи, после се облегна назад на кожената седалка и затвори очи, опита се да се успокои. Реши да отиде у майка си и веднага да се обади на Логан. Издиша силно, наведе се напред, пъхна ключа в стартера и го завъртя.

Двигателят изстена като пребито куче и замлъкна.

Дана натисна няколко пъти педала за газта, отново опита с ключа. Моторът само изстена. Тя пак натисна педала. В главата й прозвуча предупредителният глас на баща й: „Да не задавиш двигателя. Да не задавиш двигателя.“

Отново завъртя ключа, после пак, молеше се двигателят да запали. Всеки път изгасваше. Само изтощеният акумулатор изщракваше.

— Не. По дяволите!

Удари ядосано по кормилото, отпусна главата си назад и видя мъжа застанал до прозореца й.

Мъжът вдигна ръце, сякаш се предаваше. Гледаше жално. Дана извади спрея със сълзотворен газ от жабката.

— Извинявайте — измънка той. — Не исках пак да ви уплаша. Чух, че не можете да запалите.

Дана се опита да запази спокойствие, но чувстваше горчив вкус в устата си, сякаш всеки момент щеше да изхвърли съдържанието на стомаха си върху таблото.

— Изглежда, че акумулаторът ви е изтощен. Имам кабели в колата. Искате ли да ви прехвърля ток?

Дана бързо се огледа. Гаражът, странно оранжев на светлината на крушките, беше празен. Мобилният телефон беше в чантичката й, но по това време на денонощието „Пътна помощ“ щеше да се забави повече от час. Можеше да се обади в полицията и да каже… Какво да каже? Че непознат мъж й предлага да й зареди акумулатора от своя?

Той чакаше търпеливо. Очите му бяха зачервени и уморени.

„Той само иска да ти помогне — помисли си. — Въображението ти те прави параноичка. Нервите ти са обтегнати. Акумулаторът ти е изтощен. Този човек просто предлага услугите си.“

Може би. Без да пуска спрея, тя отвори вратата.

— Разбирам, че се притеснявате. — Мъжът извади визитна картичка от задния си джоб. — Казвам се Фред Джефрис. Адвокат съм, но моля ви, не си правете прибързано заключение от това. — Усмихна се. — Ето визитната ми картичка.

Кантората му бе голяма и се занимаваше с осигурително право. Имаха офиси в центъра на Сиатъл. Дана познаваше неколцина адвокати от фирмата. Искаше й да се изсмее, но не можеше.

— Е, стига толкова съм ви стряскал — продължи да се извинява Джефрис.

— Не, просто ме изненадахте. Малко съм напрегната тази нощ.

— Разбирам ви. — Той бе свалил сакото си и коремчето му изпъкваше. Изобщо не изглеждаше опасен. — Женен съм и имам две големи момичета, които ми се иска повече да внимават. В опасни времена живеем, човек не знае на кого може да има доверие. — Завъртя очи и поклати глава. — Гледайте какви ги приказвам пък аз. Сигурно така още повече ви плаша.

— Не. Вече съм спокойна.

Той насочи вниманието си към колата.

— Искате ли да пробвам да запаля? Изглежда, че акумулаторът ви е изтощен.

Дана слезе и направи място на Джефрис да се промъкне между вратата й и съседната кола. С известно усилие той се намести зад кормилото, краката му едва достигаха педалите.

— Стараех се да не я задавя — обясни тя.

Той махна пренебрежително.

— Задавянето не е проблем. При сегашните коли впръскването се регулира електронно. Дори не се налага да натискате газта. — Завъртя ключа и двигателят изщрака. — Да, акумулаторът е. — Изгаси, облегна се назад и заоглежда таблото. — Ето го проблемът.

Дана надникна и Джефрис се отдръпна назад.