Робърт Дугони - Необходими жертви

— Моли не е болна. Хайде, седни.

Майка й плахо отиде при кръглата кухненска маса, на която имаше ваза с рози. Изтегли един стол и седна на ръба му.

— Случи се нещо с Джеймс, мамо. — Думите заседнаха в гърлото на Дана. Тя заплака. — Вече го няма, мамо! Божичко! Няма го!

Майка й се намръщи. Очите й се напълниха със сълзи. Сетне на лицето й се изписа мъка, каквато може да изпитва само майка, току-що научила, че е загубила едно от децата си. Тялото й се преви под тежестта на нещастието.

— Мъртъв е, мамо. Джеймс е мъртъв — изрече Дана и съзна, че до края на живота си ще чува тези думи.

Под сянката на дърветата кухнята бе тържествено сива. Час преди залеза слънцето се беше скрило зад гъстите клони. Дана стоеше до кухненския плот и пълнеше чайника. Загледа се към задния двор. По краката на масата и столовете на терасата се беше появила ръжда. Трябваше да се почисти, възглавничките да се извадят от шкафовете, бялата тента да се разпъне. В дома на семейство Хил на брега на езерото Вашингтон отново щеше да има голямо събиране. Католическо погребално бдение с много храна и алкохол.

Дана се обади на когото трябваше. Всеки искаше да поговорят, любопитстваше, но тя не знаеше нищо, а и нямаше желание да обяснява. Предлагаха да й помогнат в приготовленията. Тя учтиво отказваше. Обадиха й се няколко репортери. Дана отказа да обсъжда случая с тях. След като приключи с обажданията, изключи телефона. Майка й лежеше в спалнята на горния етаж, вратата в дъното на коридора беше затворена. Когато чу новината, едва не припадна. Ако Дана не я беше подхванала навреме, тя щеше да падне на земята. Дана почти я занесе до спалнята й. После се обади на семейния лекар Джак Портър, който веднага се отзова. Даде на майка й успокоително.

Горещата вода преля от чайника и опари ръката й. Дана спря чешмата, отля малко и по навик се обърна към мястото, където навремето бяха котлоните, но сега имаше само плочки. След смъртта на съпруга си майка й бе променила обзавеждането в кухнята и трите бани в къщата. Печката — огромно чудовище с осем котлона и фурна, в която можеше да се готви за цял полк — сега стоеше самотна в центъра на помещението под аспиратор, от който висяха тенджери и тигани. Дана не проумяваше защо майка й се е захванала с това преобзавеждане, след като живееше сама. Сега започваше да разбира. Вдовицата имаше нужда от нещо, с което да запълни времето си — дреболии, върху които да се съсредоточи. Приготовленията за погребението на Джеймс и разговорите с полицията бяха единственото, което я поддържаше сега.

Постави чайника на котлона. Той се запали с леко изпукване и замириса на газ. Синкаво-жълтеникави пламъчета облизаха дъното на чайника. Чу скърцане на гуми по чакъла на алеята и отиде до прозореца. Синьото беемве спря до нейния експлорър. Гранд слезе и свали Моли, която ядеше шоколадов сладолед. Личицето й бе изцапано, по синята й рокличка имаше петна. Дана погледна часовника си — дъщеря й нямаше да вечеря. Тя поклати глава. Изведнъж това й се стори страшно маловажно.

Дана излезе на двора. Моли грейна, с изцапаните си с шоколад устни приличаше на клоун.

— Мамо.

При вида на дъщеричката си младата жена се просълзи. Клекна и я прегърна. Когато се изправи, Моли попита:

— Защо плачеш, мамо?

Дана избърса сълзите си.

— На мама й е мъчно, слънчице.

— Не бъди тъжна, мамо. — Вдигна недоядения сладолед. — Искаш ли малко? Мога да ти дам.

Дана отхапа малко.

— Нали вече не ти е мъчно?

Майката се усмихна.

— Още ми е мъчно, слънчице.

— Къде е моето момиченце? Къде е моята Моли?

Дана се обърна. Майка й излезе от кухнята по бял пеньоар и пантофи. Косата й се развяваше, освободена от обичайния й кок. Гримът не скриваше подпухналите й и зачервени очи.

— Мамо, защо не лежиш?

Майка й мина покрай нея и протегна ръце.

— Къде било детенцето? Здравей, ангелче.

— Здравей, бабо.

Кати Хил прегърна момиченцето.

— Имам сладолед, бабо.

— Да, ангелче, виждам — прошепна тя със затворени очи.

— Здравей, Кати — каза Грант.

Жената кимна, без да го погледне.

— Здравей, Грант.

— Много съжалявам. Много съжалявам за Джеймс.

— Благодаря. — Тя вдигна Моли. — Хайде, ангелче, да се качим горе да ти прочета някоя приказка.

— Баба е тъжна.

— Да, ангелче, баба е много тъжна.

— Защо?

Щом майка й се прибра в къщата, Дана се приближи до Грант и го прегърна, зарови лицето си в колосаната му бяла риза и заплака на рамото му. Ароматът на одеколона му „Армани“ я обгърна и докато той я галеше по главата, тя най-сетне си позволи да даде воля на чувствата си. След малко се отдръпна и избърса сълзите си. На ризата му бе останало петно от грима й.