Робърт Дугони - Необходими жертви

— Ако е имал намерение да убие жертвата, е щял да си донесе оръжие.

Тя се намръщи.

— Умник си ти.

Логан се върна при трупа.

— Убиецът го е ударил, както е стоял прав. Това обяснява защо маските на стената са опръскани с кръв на такава височина. Тази лампа светела ли е?

Посочи една настолна лампа.

— Доколкото знам, да.

Детективът се обърна към друг униформен полицай, който стоеше в дъното на стаята, сякаш не искаше да има нищо общо със сцената.

— Тази лампа светеше ли?

Полицаят кимна.

— Да. Това беше единствената светлина в къщата.

— Защо не е вдигнал листовете от пода? — попита Нукители, като посочи към коридора.

Логан се обърна и погледна коженото яке на парапета.

— Кой е приблизителният час на настъпване на смъртта?

— Ако се съди по температурата на трупа, между десет и половина и полунощ, най-късно един часа.

Детективът се замисли.

— Човекът се прибира късно, уморен след дълъг ден, но е и гладен, затова тръгва към кухнята. — Той отново се обърна към хола, в който кипеше обичайната дейност при такива разследвания. — И така, оставя папките на масата, няколко падат. Той оставя очилата си, излиза в коридора, за да си вземе нещо за ядене или бира и влиза в стаята.

— Защо е свалил очилата си?

— Снощи валя. Ако съдим по състоянието на документите, дъждът го е хванал навън. Може би е свалил очилата си, защото са били мокри. Трябвало е да ги избърше.

Логан се замисли, почуди се защо жертвата не е побързала да избърше очилата си.

— Било е тъмно. Запалил е лампата. После чува нещо, обръща се и… Прас! Нападателят го е ударил, докато се е обръщал. Ударът го е повалил върху тази масичка, фигурките са се разпилели и той е паднал. Това обяснява защо лампата не е паднала. — Логан имитира първоначалния удар и се отпусна на колене, като внимаваше да не засегне маркираните веществени доказателства. — Обърнал се е насам, към нападателя и… Прас! Отново са го ударили.

Както бе коленичил, забеляза нещо под черния кожен диван. Извика един от техниците и поиска найлоново пликче. Бръкна под дивана и извади — мобилен телефон. Зелената лампичка показваше, че е включен. Логан се изправи и го подаде на Нукители.

— Сгреших. Може да е отивал в кухнята, но не е вдигнал документите от земята, понеже е говорел по телефона.

— Откъде знаеш, че това е неговият телефон?

— Уместен въпрос. Просто съм песимист и не вярвам, че убиецът може да е изпуснал телефона си.

Логан пъхна телефона в пликчето и натисна няколко копчета през найлона, за да провери последните номера, с които е говорено. Имаше проведен разговор в 23:07. Той го записа, подаде телефона на един техник и пак се обърна към Нукители:

— Какво знаем за жертвата?

Тя поклати глава.

— Не знам нищо и нищо не ме интересува. Знаеш ме. Работата ни е достатъчно тежка и без да го приемам лично.

— Кой е подал сигнала?

— Съседката се обадила. Още не може да се успокои. Много е разстроена. — Нукители посочи към коридорчето за съседната стая. — Родригес е в кухнята.

Логан влезе в кухнята, където мъж с черти на латиноамериканец наблюдаваше как един техник се опитва да снеме отпечатъци от външната и вътрешната брава на задната врата. Хенри Родригес бе началник на полицейската лаборатория в Сиатъл. Точен до педантизъм, той държеше и на най-малката подробност. Това го правеше незаменим в професия, където е нужна точност до части от милиметъра и всяка прашинка е важна.

Щом Логан се приближи, Родригес се обърна и ужасено посочи краката му:

— Защо никога не носиш калцуни.

— Съжалявам, Хенри, не си ги нося постоянно в колата.

Родригес поклати глава.

— Нещо интересно? — попита детективът.

— Винаги има нещо интересно, Логан. Само трябва да го открием. Тук е пълно с пръстови отпечатъци. Дали убийците са оставили своите, не мога да кажа.

— Убийци? Повече от един ли са били?

— Предположението ми е за двама. В градината има следи от два чифта обувки с различен номер. По дълбочината на отпечатъците личи, че са изскочили от задния вход и са си плюли на петите. Следите са различни, едните са от маратонки, другите — от по-тежки обувки.

— Възможно ли е единият чифт да са на жертвата?

— Едва ли. Пресни са, а по неговите обувки… — Родригес посочи към убития — няма пръст. Освен това носи половинки. Ще им направим отливка и ще ги сравним с другите обувки в къщата.

— Какво друго знаем за жертвата?

— Това не ми е работа, Логан.

— Зарадвай ме с нещо, Хенри. Нук каза, че някаква съседка подала сигнала.