Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

Майло се потупа по гърдите и завъртя очи.

— Страхотен си — рекох аз. — Е, разкажи ми за повишението. И защо.

— Преместиха ме от Западен Лос Анджелис. Дават ми един от онези малки самостоятелни общински центрове по престъпността, които създават из целия град. Титлата е „детектив по тежки престъпления“. Престрелки и други гадости навсякъде в града. Обещаха ми, че няма да се занимавам с бюрокрация и ще имам пълната подкрепа на управлението.

— Звучи добре.

Той потърка лице.

— Аз не се заблуждавам, Алекс. Те не ме искат в никой участък. И знам много добре, че това има две страни — или ще е най-доброто, което ми се е случвало досега, или ще ме изолират. Ако е второто, ще се оправя някак. Увеличиха и заплатата ми и обещаха, че до една година ще стана лейтенант.

— И все пак, звучи добре. А сега кажи защо.

— Официалната причина е, че отдавна се готвели да го направят. Срещата със заместник-шефа била заради това. Хората по върховете казали добра дума за мен. Заради високо ниво на разкриваемост на престъпленията.

— Кармели. Не е искал да се изпречваш на пътя му.

— Кармели и главното управление. Истинската причина е, че трябва да ми затворят устата. Защото Кармели им е разказал за Бейкър и за Нова утопия и какво е смятал да направи, а те не са му попречили.

— Общи интереси. Последното, от което се е нуждаела полицията в Лос Анджелис, е било ченге психопат и убиец.

— Чиста работа, Алекс. Не мога да кажа, че и аз предпочитах да се срещна с Бейкър в съда.

— А историята, че са щели да арестуват Тени за убийството на Реймънд, Ортис и Латвиния и за смъртта му по време на престрелка с полицията, успокоява до известна степен семействата на жертвите. Жалко, че тялото на Реймънд никога няма да бъде намерено.

— Казали са на родителите му, че Тени го е изгорил. Бил направил самопризнания, преди да посегне към пистолета си.

— Удобно — отбелязах аз.

Майло се намръщи, извади нещо от джоба си и го сложи на масата.

Две изрезки.

От сутрешния вестник.

Всъщност два вестника с една и съща дата — „Лос Анджелис Таймс“ и „Ню Йорк Таймс“.

Санта Моника — Детективи, разследващи причините за пожара, избухнал вчера рано сутринта и убил психолог, казаха, че инцидентът се дължи на повреда в електрическата инсталация. Рун М. Лейман, петдесет и шест годишен, е починал в леглото си от задушаване с пушек по време на пожара в уединен район в каньон Санта Моника. Огънят погълнал къщата и почти два декара от околната растителност. Съседните къщи били пощадени. Постройката имала пожарна аларма, която обаче явно не се е задействала. Лейман бил ерген и работел като консултант в главно управление на полицията в Лос Анджелис, както и в няколко други фондации и институции, сред които училището по занаяти „Сентръл Сити“. Формалностите по погребението очакват обаждане от близките.

В другия репортаж пишеше:

Мъж и жена са се удавили вчера в пролив край Лонг Айланд. Полицията смята инцидента за странен. Фарли Сангър, 40, и Хелга Крейнпул, 49, явно са плавали през нощта, когато яхтата им потънала, след като незабелязаната от тях по-рано дупка на дъното се разширила и напълнила шестметровия плавателен съд с вода. „Господин Сангър постоянно плаваше — каза съсед от Манхатън, предпочел да остане анонимен, — но никога през нощта.“ Сангър, адвокат, е бил партньор във фирмата на…

Върнах му изрезките.

— Същия ден и вероятно по същото време — казах аз. — Така загиват невнимателните.

— Те измислят правилата — рече Майло.

Разказах на Робин версия, която я потресе и в същото време я успокои. Тя отново можеше да спи спокойно.

Моят сън беше друг въпрос, но след две седмици и аз започнах да се отпускам.

Никога нямаше да забравя преживяването, но знаех, че трябва да се върна към обичайните си занимания. Да приемам пациенти, да се срещам с деца и да пиша доклади. Да храня рибките и да разхождам кучето.

От време на време мислех за Хелена. За нещата, които тя не знаеше… Понякога невежеството е блаженство.

Мислех и за Даниел. Какво ли бе станало с него?

Запълвах часовете. Вършех обичайните неща, защото това можех .

Малкият бял плик, който пристигна един слънчев вторник, беше приятно разнообразие.

Нямаше марка, нито клеймо.

Вътре имаше снимка.

Даниел с красива, слаба жена, горе-долу на неговите години. Беше облечен в бяла риза, черен панталон и сандали, а тя — в широка синя рокля. Беше няколко сантиметра по-ниска от него и имаше къдрави руси коси. Бяха се хванали за ръце.