Сибин Майналовски - Усмивка в полунощ

Замръзналите реки на Амарантия

Честно казано, никой не гореше от желание да вика Джонатан Деветте Пръста тогава, когато реките на Амарантия изведнъж взеха да замръзват. Първо мъдрите глави от Конвента опитаха да се оправят сами – призоваха всички видове бели, черни и многоцветни магове от всички известни и неизвестни светове, като обещаха мило и драго на този, който успее да размрази любимата на туристите дестинация в малкото кралство. Ако ще и президентски постове да им бяха обещали обаче, едва ли резултатът щеше да е по-различен: всички удариха на камък... или по-скоро на лед, ако ми позволите този лек каламбур. Гейовете на Алианса също не успяха да накарат и една капчица да се отдели от плътната замръзнала повърхност на потоците. Положението започваше да става сериозно, защото идваше туристически сезон, а без хилядите водопади, ручеи и рекички, които на практика бяха единственото нещо, което поддържаше икономиката на Амарантия жива, нещата отиваха накъм фалит.

О, не, май пак не сме се разбрали нещо. Когато казах „гейове“, нямах предвид онази прослойка от обществата, която си пада по мечове вместо по ножници, да ме прощавате за сквернословието. „Гейовете на Алианса“ бяха елитен корпус за бързо реагиране – природозащитници, специални части, екоантитерористи... абе разбрахте за какво иде реч. Идеята за името идваше от Брайън Старбърст, първият президент на Алианса, който незнайно защо си нямаше представа, че предлаганото от него е двусмислица, но за сметка на това беше луд привърженик на митологиите и затова реши, че аналогията с богинята на Земята – Гея, ще бъде добре приета навсякъде. Така и стана – името се прие с огромно въодушевление, особено в хумористичните среди. Имаше доста предложения за прекръстване на корпуса... името обаче остана и до днес.

Та мисълта ми беше, че дори и Гейовете (някои от които имаха по две-три висши образования по екология и паранормална биология) не успяха да разберат къде точно се крие причината за внезапното замръзване на всички водни потоци в иначе субтропическото кралство на Амарантия. До началото на туристическия сезон оставаха броени дни, затова всички хапеха устни и отчаяно се мъчеха да измислят начин за размразяването на реките.

О, имаше и весели моменти. Не помня кой точно предложи безумната идея да викнат драконите от Землемория на помощ. Лудост или не, обаче умните глави се хванаха за това като удавник за сламка и пратиха един от придворните магове на Конвента да доведе де що види дракон отвъд океана. Че доведе – доведе. Че децата дълго време се хилеха при спомена за гледката как драконите безуспешно опитват всички възможни средства (и като казвам „всички“, имам предвид наистина всички – далеч не ограничаващи се с конвенционалното плюене на огън, а потвърждаващи абсолютно всички теории относно факта от колко дупки летящите гущери могат да изкарат пламъци), хилеха се. Че не направиха нищо – не направиха.

И май тогава някой все пак се сети, че предразсъдъци или не, но все пак е по-добре да викнат Джонатан Деветте Пръста, отколкото да виждат как туристите им показват по един пръст. Сещате се кой точно. Мъдреците плюха с отвращение и с кисели като усмивка на русалка физиономии се съгласиха да прибегнат до помощта на легендарния маг-детектив.

Тук обаче възникна проблем. Никой не искаше да се нагърби със задачата да влезе в историята като човекът, признал пред Джонатан (а съответно и пред целия свят, като се има предвид как преданията за неговите подвизи се разнасяха от уста на уста по-бързо от новината за битката на Били Зеленчука с балрога), че са безпомощни и че се нуждаят от неговата намеса. В спорове, теглене на жребий и прочие минаха още два ценни дни. Най-накрая, когато вече първите туристи тропаха по портите на Амарантия, образно казано, мнозинството реши да избере за доброволец Мартин Моравата Пъпка – младежът, който отговаряше за воденето на стенограми, съхраняването на архиви и избора на куртизанки при годишните балове на Конвента. Мартин не се дърпа много, защото прекрасно осъзнаваше колко безсмислена ще е съпротивата. Само въздъхна, помоли за малко командировъчни и се отправи, без да губи повече време, към кръчмата „Зелената котка“. Всеизвестно бе, че ако Джонатан не е там, то най-късно десетина минути след като си изпил първата си бира, ще се появи. Копелето имаше направо магически усет за това кога е необходим на някого. Което, като се замисли човек, не беше толкова изненадващо, имайки предвид, че той си беше магьосник.