Сибин Майналовски - Усмивка в полунощ

Критична маса

Посвещава се на Оги – човекът, който винаги е бил до мен, за да ме подкрепя за разказите ми... за разлика от други хора

Историята, която искам да ви разкажа, се случи в нощта, когато Джонатан Деветте Пръста постави нов рекорд в кръчма „Зелената котка“ по литри изпит гномски ейл на едно сядане. Надали някой от постоянното присъствие при Рей Макгавърн някога е смятал, че онова прословуто достижение на Тери Сторн отпреди десет години някога изобщо ще бъде изравнено, та камо ли подобрено... но така или иначе това се случи. Някой – най-вероятно някоя празноглава амазонка – беше подкачила Джонатан на тема алкохол, той удари с юмрук по масата, каза „Що пък не“ и така без особени фанфари рекордът на Тери падна. За разлика от Джонатан, който не само че не падна под масата, както всички очаквахме, ами тегли една мощна тролска оригня, от която огледалото в тоалетната се напука, и заръча по един шнапс за всички, включително и за себе си – за да направел онова, което по неговия край се наричало „хастар мазилка“, а по нашия – „Радостта на пияницата“.

Тъкмо допивахме последните глътки, когато вратата на „Зелената котка“ се отвори с гръм и трясък и вътре връхлетя кметът на Горно Динозаврово, майорът в оставка Мики Гроулш, в цялото си величие. Както винаги, всеки косъм от прогресивно оредяващата му коса се бореше за самостоятелност, четината по бузите му бе на поне седмица-две, а костюмът му бе покрит с драконови люспи – свидетелство за това, че отново се е правил на акушерка и е помагал на някоя от подопечните си да ражда.

Да, знам, че по принцип легендата гласи, че драконите снасят яйца. Пълни глупости. Даже мога под секрет да ви кажа и откъде тръгна цялата простотия. Един от пишман-великите фентъзи автори, който през живота си дори не подозираше за съществуването на „Зелената котка“, се запознал в една кръчма в Ню Йорк с близнаците Тони и Майк Гроувърботъм. Към края на вечерта, когато всички вече били достатъчно пияни, онази писарушка се изцепила пред братчетата, че пише за дракони. Тони и Майк никога не пропускаха възможността да се избъзикат с някого, затова дълго и нашироко започнали да му обясняват как всъщност драконите имат яйца. Ставало дума за мъжките дракони, разбира се, но пияндето-писател така и не схванало идеята на сложния майтап и затова в следващата си книга изръсил колосалната глупост за снасящите дракони, огромните им яйца и така нататък. Останалите на пишещия фронт, за да не останат по-назад, започнали да плагиатстват от него и... ето ти резултата. Пълни измишльотини.

Но аз май се отплеснах.

Да, точно така – Мики Гроулш. Та влетя той в „Зелената котка“ като гоблин на амфетамини и зарева нещо за някакви си черни дупки. Отначало почнахме да си чешем езиците за негова сметка, питайки го дали случайно не е ходил до бардака на Мадам Фани, та да е видял някоя от нейните девойки по без нищо, дали всъщност не е станал свидетел на ходенето до тоалетна на Барни Златния Зъб и други такива наши си майтапи. Но като видяхме, че кметът остава сериозен и изплашен, без дори намек от поне лека усмивчица (а нямаше човек, който да оценява повече добрите майтапи от майора!), спряхме с лакърдиите и се опитахме да разберем какво точно е станало.