Лили Джърмейн: Четири точки

Горчиви капки течност се стекоха върху езика ми и ми се повдигна. Кръвта му. Кръвта му е в устата ми. Повърнах до тялото му, давейки се от киселинната слюнка.

Имаше ужасен вкус, но поне беше по-добре от кръвта му.

Обърнах глава, за да видя, че Джейс ми говори нещо, но не можех да го чуя. В този момент осъзнах, че съм оглушала напълно благодарение на изстрела. Наблюдавах как устата му се движи, докато ме разтърсваше и правеше анимирани жестове с ръцете си.

Превъзходна актриса си. Думите му отпреди ме връхлетяха в нощта.

На лицето ми се разтегна кисела усмивка, когато започнах да осъзнавам какво беше направил. Беше убил Джипси Брадър. Заради мен. Думите напуснаха устата ми, преди да успея да се спра.

— Превъзходен актьор си — казах, едва чувайки собствения си глас, докато се поклащах на краката си.

Джейс примигна и се загледа в мен с толкова унищожителен поглед, че стомахът ми се преобърна.

— Кой е казал, че съм се преструвал? — изръмжа, а аз разбирах думите му единствено защото наблюдавах как устните му се движат.

Усмивката на лицето ми продължаваше да се разширява, когато всичко стана черно и аз припаднах.

В продължение на много време се свестявах и после пак изпадах в безсъзнание. Усещах главата си неприятно пълна, сякаш беше натъпкана с памучна вата, а ушите ми туптяха и бучаха с всеки удар на сърцето ми. Всичко или беше изранено, или натъртено, и знаех, че болката само щеше да се усилва с времето.

Нещо ме разбуди от дрямката и аз се повдигнах, изведнъж разтревожена. Намирах се в колата на Джейс със закопчан колан на предната седалка. Но бях сама, колата бе паркирана под една плачеща върба, която се намираше встрани от някаква малка западнала бензиностанция. Надникнах през прозореца от моята страна, търсейки някакви следи от Джейс.

Нищо.

Беше тъмно, а ми се пишкаше адски много.

Протягайки се болезнено, разкопчах предпазния колан, избутах го настрани и отворих вратата. Дочух лекото ѝ скърцане, което означаваше, че съм започнала да връщам част от слуха си. Слязох от колата на Джейс, затворих вратата внимателно зад себе си и закуцуках покрай редицата ръждясали колонки към входа на магазина.

Тъкмо бях стигнала вратата, когато Джейс изскочи навън и едва не ме събори на земята. Отначало си помислих, че се движи наистина бързо, докато не осъзнах, че аз съм тази, която се движи наистина бавно, сякаш през мъглив, кален въздух, който ме притискаше.

— Какво правиш извън колата? — попита той, премествайки хартиената торба с покупки под едната си ръка и направлявайки ме с другата. Лицето му беше измъчено и уморено, притеснено и изтощено. Всичко това по моя вина. Въпреки че, ако трябва да съм напълно откровена, бях твърде изтощена, за да ме е грижа.

Поне можех да го чуя, което беше обнадеждаващо. Беше тихо и бучащо, но все пак бе нещо.

— Трябва да пишкам — отвърнах.

Той се огледа наоколо, където не се виждаше жива душа и на километри. В далечината безброй фарове ни подминаваха с бърза последователност, което ми подсказваше, че трябва да сме близо до щатската граница.

— Стига си викала — просъска той.

— Не викам — казах безмълвно, застанала там боса и изведнъж усетила смразяващия студ на свежата есенна нощ.

— Напротив — отвърна той и притисна ръката си ниско на кръста ми. Когато стигнахме колата, той отвори вратата на пасажерското място и посочи към седалката. — И не можеш да отидеш там.

— Защо? — попитах, оставяйки го да ме избута обратно на седалката.

Той въздъхна, протегна свободната си ръка към огледалото за задно виждане и го обърна към мен, за да мога да се видя. Поех си рязко въздух, когато се взрях в отражението си.

Цялата бях покрита с пръски кръв. Ама адски много. По дяволите Джими и проклетото му грозно лице, което се пръсна точно пред мен.

— По дяволите — промърморих и избутах огледалото настрани, за да не се виждам повече. Отново ми се повдигна и преглътнах.

Джейс игнорира проклятието ми, затвори вратата и заобиколи до неговата страна. Качи се на шофьорското място и хвърли повечето от торбите на задната седалка, запазвайки единствено пакет с кърпички и бутилка вода в скута си. Наблюдавах го, докато разви капачката, отвори пакета и извади шепа кърпички. Притисна гърлото на бутилката към хартията и протегна ръка през отворения си прозорец, за да изтръска излишната течност.

Подскочих, когато притисна студената, влажна кърпа към лицето ми с твърд, но нежен допир. Застина за момент, повдигайки кърпата от кожата ми толкова дълго, колкото да ме погледне въпросително.