Лили Джърмейн: Четири точки

— Винаги си бил твърде бавен, Джими. Затова те сложиха ниско в йерархията, спомняш ли си?

Подигравайки се на ниския му статус в клуба въпреки годините служба подейства невероятно. Буквално можех да видя парата, излизаща от ушите му.

Поставих пръста си върху спусъка на оръжието.

— Дали ще успееш да затвориш очи, преди да ти пръсна главата? — попитах го със злобна усмивка на лицето си. Устните на Джими се присвиха и той отвори уста, за да каже нещо, когато единственият човек, който мислех, че ще ме подкрепи, ме блъсна жестоко към колата.

Мамка му!

Не бях наблюдавала Джейс и това беше моята глупава грешка. Преди пръстът ми да успее да натисне спусъка, той ме притисна, уви едната си ръка около гърлото ми в хватка, а с другата задърпа пистолета от дланта ми. Държах се възможно най-дълго, но борбата ми беше безсмислена. Превъзхождаше ме с повече от тридесет килограма и беше много по-силен от мен. Изви китката ми болезнено назад и аз разтворих длан с отчаян вик, а сърцето ми се разби на милион парченца, когато осъзнах, че Джейс не е на моята страна.

Беше против мен.

Обичах го. По дяволите, обичах го! А той ме беше притиснал върху капака на колата си, а силните му гърди ме задържаха на място, докато аз се мъчех да се отскубна.

Мамка му!

— Спри да се бориш — заповяда той и аз изпълних. Не защото исках да му се подчиня. Просто защото щеше да е най-добре да пазя силите си.

Престанах да се боря и отпуснах тялото си. Изглеждайки доволен, той ме пусна, отстъпи назад, натика пистолета обратно на кръста си и щракна с пръсти към Джими. Аз се изправих бавно, все още подпирайки се на колата.

— Дай ми пистолета си, Джимбо — каза той. — Трябва да взема тая кучка и да се отърва от нея.

Джими погледна недоверчиво към Джейс.

— Ти имаш пистолет.

Джейс му хвърли един опустошаващ поглед.

— Регистриран е. За разлика от твоя.

Джими погледна към Джейс за момент, очевидно чудейки се, докато ръката му се колебаеше над кобура на рамото му.

Джейс изглеждаше нетърпелив.

— Джими! Ще ги разменим, става ли? — Той извади пистолета си и го натика в ръката на Джими, щраквайки отново с пръсти. — Хайде. Ще ти дам да я минеш, но някой може да види. Ела с мен и ще ти дам да я чукаш, преди да я застрелям.

Горчиви сълзи защипаха на очите ми, когато думите излязоха от устата му. Не се бях чувствала по-предадена през целия си живот. Това не беше той. Това не беше момчето, което рискува собствения си живот, борейки се срещу хватката на баща си, докато братята му се редуваха да ме унищожат.

Не се бях чувствала по-опустошена отколкото в този момент. Всичко беше напразно.

Очите на Джими просветнаха при чутото, той извади пистолета си и го плесна в отворената длан на Джейс.

— Имаме сделка — каза, като взе пистолета и се приближи към мен. Помислих дали да побягна, но знаех по-добре от всеки друг, че куршумите бяха по-бързи от чиито и да е крака.

Той повдигна пистолета до лицето ми и го използва да отмести настрани сплъстената ми коса. Мъката ми се замени от чиста и неподправена омраза, и ако погледите можеха да убиват, вече щеше да е проснат мъртъв на земята.

— Знам как да съм бавен — каза той, подсмихвайки се. — Ще те чукам много бавно, преди да получиш куршума си, малка Джулс.

— Не си си виждал хуя от двадесет години, Джими — изплюх, смушквайки закръгления му корем с върха на пръста си. — Но все пак, успех.

Той ме зашлеви през лицето със свободната си ръка достатъчно силно да вкуся кръв.

— Същата хаплива уста — каза и на двама ни. — Но изглежда напълно различна. Сигурен ли си, че това е момичето на Джон?

Джейс изсумтя.

— Кучката си е направила пълна промяна.

Присвих се, когато Джими ме притисна към колата, а гадния му дъх се плъзна топъл и кисел по лицето ми. Прокара свободната си ръка между краката ми, присви я и стисна здраво.

— Станала си много красива, Джули — каза, повдигайки същата ръка нагоре, за да стисне гърдата ми. Беше тази, която Дорнан беше ухапал, и аз потръпнах.

— А ти си станал истински… — Не успях да завърша изречението си, защото се чу проглушителен изстрел точно пред мен и изведнъж Джими вече го нямаше. Имам предвид, беше там, но имаше куршум в слепоочието, а частици от него бяха опръскали лицето и раменете ми. Сякаш на забавен кадър той се свлече на земята с ококорени очи, а река от тъмночервена кръв избликна от двете страни на главата му. Изглежда куршумът беше минал от едната и беше излязъл от другата страна на главата му.