Том Егеланд - Загадката на катакомбите

Луцио кимна.

- Затова знаем от какво решаващо значение е този младеж, този Роберт, да ни даде амулета.

- Кардиналът вярва ли, че той ще ни даде амулета?

- Затова те повиках при себе си, Луцио. Наблюдавам те от самото ти идване тук, в манастира, още като послушник. Ти си набожен и предан монах. Устойчив във вярата си. Силен и смел.

- Стремя се, колкото е по силите ми.

- Имам задача за теб.

- Готов съм, кардинале.

- Искам ти да предвождаш следващата свещена експедиция до Ултима Туле, до Норвегия.

- Аз?

- Ти, Луцио. Намери момчето! Намери амулета! И донесете обратно накита. С цената на всичко. Божието царство е заложено на карта.

Астрономът Сузи Лий, ръководител на обсерваторията в Мауна Кеа, притаи дъх. За трети път тя преглеждаше изчисленията си.

Трябваше да има някаква грешка!

Потърси с ръка чашата си с кафе. Но така се тресеше, че бутна кафето. Разлятото кафе се стече по бележките й.

- Сузи? - викна единият от колегите й. - Какво става?

Сузи не каза нито думичка.

- Толкова си бледа! Има ли ти нещо?

- Кометата...

- Какво ?а нея?

С треперещи пръсти Сузи показа изчисленията си, които беше записала в тефтера си. Кафето по страниците създаваше алюзията, че цифрите летят. Тя се прокашля няколко пъти и чак тогава отговори:

- Кометата се движи с пълна скорост към земното кълбо!

Рим - Осло

Сирените на линейките издаваха високи и ниски тонове, които се смесваха в неравен ритъм.

Роберт извади украшението изпод ризата си и отново впери поглед в него. За щастие, майка му не забеляза украшението. Не му се щеше тя да го види.

Той не разбираше нищичко. Откъде се взе украшението? Нима Анджелина му го беше дала, без той да забележи?

Едната от медицинските сестри го погали по бузата. Беше се опитал да им обясни, че е невредим. Че е просто уморен. Но никой не искаше да го послуша. Дори и майка му.

Роберт лежеше в линейката и си мислеше за Анджелина. На никого не беше казал за нея. Все още. Какво можеше да им каже? Той дори нямаше представа коя е тя. Или пък къде изчезна. Какво търсеше тя долу в катакомбите?

Човек би си помислил, че тя знаеше какво търси той там. Че тя знаеше, че катакомбите щяха да се срутят. Че бе дошла именно за да му покаже пътя навън. Точно преди срутването.

Не беше възможно.

Ами ако тя всъщност не съществува? Ако беше плод на въображението му! Проекция на страха му?

На следващата сутрин Роберт се събуди от отварянето на вратата на болничната стая. Майка му влезе вътре носейки италианския всекидневник Corriere della Sera. На по-голямата част от първа страница бе поместена снимка на Роберт. Заглавието беше "Момчето чудо". След майка му в стаята влезе и Умберто.

- Мисля, че е време да ми разкажеш защо слезе долу в катакомбите, Роберт - каза майка му и седна на крайчеца на леглото.

- Трябва да ви покажа нещо - отвърна Роберт. Беше готов да им разкаже всичко за катакомбите, за което имаше някакви доказателства. Щеше да скрие от тях информацията за монаха, за Анджелина и за украшението. Във всеки случай нямаше да им каже нищичко, преди самият той да е наясно с това как стоят нещата. Роберт разцъка снимките, които беше направил с мобилния си телефон долу в катакомбите.

- Какво, по дяволите, е това? - рече Умберто и впери поглед в снимката. - Анкх ли?

- И аз така си мислех, но всъщност е коптски кръст - обясни му Роберт. Беше горд, че и той може да го научи на нещо.

- Коптски кръст ли? - ахнаха майка му и Умберто.

- Коптският кръст не изглежда така - изтъкна археологът.

- Да, вече не изглежда така - рече Роберт, - но в годините след разпването на Исус е изглеждал точно по този начин.

- Хм - отвърна Умберто, - значи си направил тези снимки долу в катакомбите?

- Заради това слязох там. Макар че нямах разрешение да го сторя. Открих кръста още когато за пръв път влязохме вътре. Но вие не искахте да ми обърнете внимание.

- Та това е голяма сензация! - промърмори Умберто на самия себе си. - Ранен коптски кръст в римски катакомби! За такова нещо не бях чувал. И той е документ, който потвърждава близката връзка между египетските копти и римляните християни. Това е уникално! Добре, че си направил снимката преди срутването на катакомбите. Ако обичаш, изпрати ми снимката веднага!

Роберт не можеше да спи. Въртеше се в леглото и си мислеше за всичко онова, което се беше случило долу в катакомбите. За всички онези символи. За отпечатъците от обувки. За монаха. Но най-вече си мислеше за Анджелина.