Дэвид Вуд - Шибалба

Бел трепна, когато топката прелетя над главите им, но след това пак насочи пистолета към Мадок.

— Казах ти да хвърлиш оръжието. Никой не бива да пострада.

— Той е прав, Мадок — извика друг глас. — Не искам да нараня теб или твоите приятели.

— Татко? — попита отново Миранда невярващо. — Защо?

— Значи той е къртицата — попита удивено Боунс, — а не Миранда?

— Аз? — Миранда зяпна удивено индианеца. — Смятал си, че работя за другата страна?

— През цялото време зяпаше в телефона си. Освен това се разсърди, когато си помисли, че не те държим в течение. Затова ти беше логичният избор.

— Благодаря.

— Съжалявам.

— „Сканоген“ стигна в Копан преди нас — добави Мадок, докато поддържаше зрителен контакт с Бел. — Освен това пристигнаха тук веднага след нас. Знаехме, че някой им снася информация. Каза, че „Сканоген“ те финансира, но тук става дума за нещо друго, нали? Сигурно е предложил ти и Миранда да сте сред малцината избраници, които ще оцелеят в апокалипсиса, който се готвят да стоварят върху хората?

Бел стисна зъби.

— Казах ти да хвърлиш оръжието!

Мадок наклони глава, бавно приклекна и свали ръце, оставяйки пистолета на земята, вместо да го пусне да падне. Бавеше топката, очаквайки да се открие възможност да действа, защото и за секунда не искаше да повярва, че Бел наистина иска да застреля някого. А Скано и Змийските братя бях възприели тактика на изчакването. Най-накрая някой щеше да направи нещо, от което положението да ескалира.

В продължение на няколко секунди единственият шум в Шибалба бяха звуците от игрището: топките-черепи отскачаха, след като стените и стелите ги удряха, за да полетят обратно. Мадок стрелна поглед през рамо и видя Алекс и Карина да напредват с шестима Змийски братя, подредени в полукръг зад тях. Някои бяха вдигнали тръстиковите тръби за стрелички до устите си, други размахваха бойни тояги, покрити с обсидианови остриета. Воините гледаха несигурно, очевидно бяха загрижени какво става зад тях, докато те се готвят за сблъсъка.

— Татко! — обади се отново Миранда. Гласът ѝ прозвуча глухо, изпълнен с отчаяно неверие. — Кажи, че това не е вярно! Кажи ми, че не си знаел какво планира този тип. Това е грешка, нали?

— Да предизвикаш апокалипсис? — обади се Боунс. — Да, това е просто малка грешка.

— Няма да има никакъв апокалипсис — отговори Бел. — Сянката ще е поредното адско оръжие, което никой никога няма да посмее да използва. Обаче лекарството и какво ще ни разкрие неговото изучаване? Това ще промени света. Нови антибиотици, лекарства срещу рака и други болести, които дори не познаваме още.

Мадок кимна с разбиране.

— Може би дори лекарство за твоята хронично обструктивна белодробна болест, нали?

— Да, защо не?

— Професоре, като малък да си падал на главата си? — изръмжа Боунс. — Трябва да си луд да вярваш на приказките му.

— „Сканоген“ не е същата компания, каквато беше под ръководството на моя баща — каза Алекс и пристъпи крачка напред. — Независимо дали вярвате или не, аз просто искам да помогна на хората. Да спася света. А хора като доктор Бел споделят моята визия да търсим в миналото лекарствата, които ще спасят бъдещето.

— Ще спасите света с биооръжия? — поклати Мадок глава. — Съжалявам, но не мога да го повярвам.

— Боя се, че са ви подвели — каза Алекс и се усмихна. Мадок предположи, че мъжът няма представа колко арогантен изглежда. А може би знаеше, но просто не му пукаше. — Ние само се опитваме да разработим лекарство срещу едно ужасно заболяване.

— Сигурно.

С подскачане се появи друга топка, изразходвала по-голяма част от своята енергия. Воините се преместиха няколко крачки, за да не са на пътя ѝ, макар че още от началото нямаше никаква опасност за тях. Топката се търкулна покрай тях в отвора в подножието на стената.

Когато древният каменен механизъм отново оживя с тракане, Мадок започна да отброява наум. Погледна покрай Бел и срещна за секунда погледа на Боунс, предавайки му телепатически своето намерение. След това вдигна леко очи към Кейси, която още стоеше на раменете на Боунс на около три метра от върха на стената, където чакаха Ейнджъл, Изабела и Миранда. Той стрелна поглед нагоре, надявайки се, че тя ще разбере посланието му.

— Вие сте глупак! — извика Изабела от върха на стената, сочейки обвинително с пръст Скано. Тя изплю думите с презрителен смях. — Вече сте мъртъв. Сянката ви докосна.

Скано се скова от това странно обвинение и погледна към Карина.