Дэвид Вуд - Шибалба

Мадок не му обърна внимание.

— Точно както преди. Търсете глифи на змии или кучета и си дръжте очите отворени за всичко, което прилича на капан или спусков механизъм.

Той стъпи на пода на двора и веднага се чу шляпване, все едно луисвилска бейзболна бухалка е ударила топката.

— Като този ли? — извика Боунс.

В призрачната синя светлина предметът, който се носеше през игрището, изглеждаше черен, но когато започна да го следи с фенерчето си, Мадок видя, че е бял като кост. Беше череп. Но ако се съдеше по инерцията му, докато летеше към него и се въртеше бавно, очевидно бе направен от нещо по-тежко и след това гравиран и боядисан, за да прилича на череп. Носеше се право към него със скоростта на футболна топка, оставяйки му малко време да измисли подходящия отговор.

Отдръпване, хващане или блокиране?

От малкото, което знаеше за играта, целта не беше да хванеш топката или да я избегнеш, а да я отразиш с торса или хълбоците. Спомни си обаче и предупреждението на Бел за черепа с ножа на Господарите. Не виждаше от топката да стърчи острие на кама, но това не означаваше, че не е там, готова да изскочи при първото докосване.

Той бързо свали от гърба си торбата с водолазната екипировка и хвана дръжките ѝ с две ръце. Когато топката се оказа в неговия обсег, замахна да я запрати в трибуните.

Щом обектът с формата на череп се удари в найлоновата тъкан и металния цилиндър зад нея, се чу мелодичен звън, после топката полетя към страничната част на игрището.

От балкона Ейнджъл не устоя на изкушението да изрази одобрението си.

— Уха, браво на батъра!

Топката отскочи един път, след това още един път и се удари в стената.

Или по-точно стената я удари.

Част от секундата преди топката да се удари в нея, една триметрова секция от стената се завъртя на скрити панти, за да я батира. Ударът, в съчетание с енергията от отскока, я отпрати назад към Мадок.

— Опа, няма спокойствие за батъра — изкиска се Боунс.

Мадок си помисли дали да не покаже на своя приятел среден пръст, но тъй като още не беше сигурен какво ще стане, ако остави топката да спре, се приготви за нов удар.

Чу се приглушено тупване в далечния край на игрището, когато беше освободена друга топка.

— О, вие се бъзикате — измърмори той. После извика: — Хора, трябва да слезете тук, за да свършим по-бързо с играта, докато положението не се влоши.

Едва каза това и нещата наистина се влошиха.

Зад него Миранда извика:

— Имаме си компания! Змийските братя са тук.

Мадок удари и отпрати първата топка, насочвайки удара си така, че изрисуваното като череп кълбо да прелети обратно по дължината на игрището и ако може, да излезе от играта. Спомни си, че играта може да бъде спечелена, ако прокараш топката през обръч. Нещо невъзможно, след като правилата забраняваха използването на ръце и крака. Както и заради факта, че топката обикновено тежи около три килограма и половина. Тази топка обаче не му се стори особено тежка. Това поне беше нещо. Господарите на смъртта може да бяха измамници, но играта със сигурност още можеше да се спечели.

Той се огледа бързо, търсейки по стените обръч. Вместо това откри дупка в стената точно зад себе си и под балкона. Беше достатъчно голяма, за да отбележи гол, но при опита да отклони топката, която идваше право към него, трябваше да бъде точен и да улучи момента. Съмняваше се, че ще успее още при първия опит. Но заради спускането на неизвестен брой Змийски братя отгоре едва ли щеше да има още много възможности.

Отрази втората топка, опитвайки се да я накара да опише висока дъга, но още докато я удряше, чу приглушеното шляпване, което означаваше, че на другата беше нанесен удар от нещо твърдо.

Все още в играта , помисли си той.

Ейнджъл се появи на терена, следвана от Кейси и Изабела. Миранда и Бел дойдоха секунда по-късно, а Боунс ги следваше накрая, като, изглежда, обмисляше дали отново да не вдигне болнавия археолог на рамото си.

— Какво ще стане, ако опитаме да избягаме? — извика той, като се надяваше или Бел, или Изабела да знаят отговора.

Чу се друг силен пукот и трета топка беше изстреляна от отсрещната страна на игрището, за да прави компания на първите две, които се стрелкаха насам-натам, блъскайки се в стените. Стелите също се движеха, завъртайки се навън, за да отклонят топките, когато се окажат близо до тях. Нещо предизвикваше тези действия — вероятно плочи под терена, които реагираха на натиск. Може би същото нещо щеше да се задейства и срещу тях, ако се бяха приближили твърде много до отсрещния край и бяха задействали механизма.