Дэвид Вуд - Шибалба

— Хвърли железата — повтори тя. — Ще скочиш, когато ти кажа.

— Не! — изрева Алекс. — Ако скочи, всичко ще рухне. И двамата ще умрем.

— Зная — изсъска тя, приближавайки се достатъчно близо, за да му протегне ръка. — Хвани се за мен.

Той се вторачи в нея, чудейки се какъв номер е това.

Не е номер. Може би не бях прав за нея.

Хвана ръката ѝ и усети здрава хватка.

— Започни да пълзиш към мен. — Тя започна да се плъзга назад, дърпайки го със себе си.

Алекс нямаше нужда от убеждаване, защото с всяко плъзване напред чуваше и усещаше как подът поддава. Появиха се още пукнатини, които се стрелкаха пред него. Някои от тях се сливаха, отваряйки по-големи празнини, защото късове варовик се отчупваха и падаха в бездната.

Обаче подът се държеше и колкото повече се доближаваха до изхода, толкова по-здрав го усещаше. След първоначалната суматоха прилепите бяха отлетели. Очевидно като него не харесваха горещината.

Още три метра. Метър и половина. Целта бе почти достигната.

Двама от татуираните воини се протегнаха и вдигнаха Карина. Друг протегна ръка на Алекс. Той я изгледа предпазливо, но накрая я хвана и разреши да бъде издърпан на безопасно място.

Зад него се чу писък. Алекс не погледна назад. Нямаше нужда да го прави. Последният човек от наетата охрана беше загинал.

Може би от отчаяние мъжът се беше опитал да скочи — напред или назад — беше невъзможно да се каже, или пък подът под него най-накрая беше поддал. Каквото и да се беше случило, сега Алекс бе оставен сам на милостта на Змийското братство.

— Как, по дяволите, се озова тук? — попита Боунс Кейси. — И коя е приятелката ти?

Той се усмихна и протегна покрита с мехури ръка.

— Тези приятели ми викат Боунс, но вие може да ме наричате „винаги готов“.

— Прекрасно — каза Кейси и завъртя очи.

— Сериозно — намеси се Мадок, докато слизаше при тях. — Въпросите са логични. Ако си знаела пряк път…

— Не знам — отговори Кейси и погледна към своята придружителка. — Но тя знае. Това е Изабела Белтран.

— Изабела — повтори Боунс бавно, сякаш вкусваше всяка сричка.

Мадок не знаеше името, но Миранда очевидно го беше чувала.

— Кралицата на Заливния картел от Юкатан?

Изабела, която се беше вторачила напрегнато в Бел, кимна отсъстващо.

— Да, между другите неща.

— Изабела е и новата върховна жрица на Змийското братство — допълни Кейси.

— Малко по-рано се натъкнахме на неколцина от вашите приятели — каза Мадок.

Сега Изабела се обърна към него.

— Тези хора не са мои приятели. Те са бунтовници, които предадоха нашата вяра.

— Те сътрудничат на Алекс Скано — обясни Кейси.

— Скано? — повтори Мадок и щракна с пръсти. — Този „Чинук“. Това беше той, нали?

— Малко след като вие тръгнахте, Изабела се появи на летището. Чух я, че говори за влизане в някаква пещера. Стори ми се подозрително и реших да я проследя. Но Скано дойде първи с група от тези Змийски братя предатели и взвод наемници. Наемниците останаха, за да пазят хеликоптера, а когато дойдоха хората на Изабела… ами беше ужасно. Оцелелите наемници я хванаха и отведоха в пещерата. Реших да ги последвам. За щастие имах предимство в сравнение с тях.

Тя вдигна някакъв черен предмет, който приличаше на малък бинокъл

— Очила за нощно виждане с повишена мощност „РSQ-20“.

— Прекрасно — каза Боунс. — Предполагам, не си донесла достатъчно, за да получим и ние по чифт?

— Съжалявам. И преди да ти е хрумнало: не ги давам назаем. Мадок не ти дава достатъчно, за да ги платиш, ако се счупят.

— Там няма да се сърди.

— Там точно като мен работи за федералното правителство. Повярвай ми, на чантаджиите им пука за всяка стотинка. — Кейси пусна очилата за нощно виждане, които висяха на ремък около врата ѝ. — Както и да е. Настигнах ги в… Бела, как го нарече? Тъмната къща?

— Да.

— Когато угасиха светлините, елиминирах типовете, които държаха Бела, и се измъкнахме. — Небрежният начин, по който обясни, че е „елиминирала типовете“, припомни на Мадок, че въпреки деликатната си фигура и младежкия си вид Кейси беше опитен разузнавателен агент и обучен убиец. — Щом ѝ обясних какво става, тя ми показа пряк път. Решихме, че накрая ще се озовете тук. Разбира се, ако Шибалба не ви убие преди това.

— Тя е наркотрафикант — каза Миранда, без да се опитва да бъде тактична. — Защо, за бога, ѝ помагаш?

— Защото аз съм и великата жрица на Змийското братство — отговори Изабела вместо Кейси, — след като Карина и Скано убиха моя чичо Ектор. Нашите цели съвпадат.