Дэвид Вуд - Шибалба

— Зайци! — извика Бел.

— Страхотно — изръмжа Боунс. — Сега трябва да се притесняваме от зайци убийци. Кейси, надявам се, че имаш някоя Свещена граната от Антиохия [36] Цитат от „Монти Пайтън и Светият граал“. Тук е включен заради появата на зайците, с които Артър и неговите рицари воюват в комедията (1975). — Б. пр. в раницата.

Бел поклати глава и посочи близката стела.

— Ето това е заек.

Мадок не попита по какво ги разпознава. Скулптурите бяха стилизирани и гротескни. Маянските майстори не се славеха със своя реализъм. Реши, че е схванал какво иска да каже Бел.

— Един заек е помогнал на Близнаците в последната игра. Как?

— Отвлякъл вниманието на Господарите на Шибалба, така че да намерят обръч за топката — бързо обясни Бел. — Аз мисля обаче, че решението е много по-просто. Стелите на зайци са безопасни, а другите не са. Затова, ако стоим близо до зайците, ще успеем да пресечем игрището.

Мадок се надяваше, че археологът е прав. Нямаше време да проверят хипотезата му. Той се хвърли към извисяващата се стела, която Бел беше посочил, като пътьом се подготви за удара, който можеше да последва, но не се случи нищо. Мадок застана толкова близо до стелата, че можеше да докосне релефа, и погледна назад.

— Професоре, ела тук. Трябва да ни покажеш пътя.

Бел също тръгна, но повече тътреше крака, отколкото тичаше. Кейси изостана с разкопчан кобур и пистолет, готов за стрелба. Боунс също беше извадил своето оръжие. Змийските братя се бяха разпръснали по стълбището зад и над тях, размахвайки бойни тояги и тръстикови пръчки за изстрелване на стрелички. Той преброи шестима, но други продължаваха да излизат от Къщата с прилепите. Ако се стигнеше до сблъсък, примитивните им оръжия нямаше да устоят на огневата мощ, с която разполагаха Мадок и неговите приятели. Но игрището не беше мястото, където да си разчистят сметките.

Той се обърна, за да държи под око топките-черепи, които вече бяха четири и отскачаха по игрището.

— Професоре!

— Там! — Бел посочи друга колона на петнайсетина метра от тях в края на игрището.

— Да вървим! — извика Мадок.

Сега игрището бе оживено от движение и шум, докато множество топки бяха изстрелвани напред-назад около тях. Мадок се отказа от опита си да следи всички и просто въртеше глава във всички посоки, за да внимава за долитащи обекти, които може да станат опасни за него и останалите. До времето, когато стигнаха до средата на пътя, в игра вече бяха най-малко шест топки. Той се запита дали бройката им е неограничена и дали на невидимия механизъм, който контролира ше играта, няма да му свърши въздухът — в преносен смисъл и буквално. Два пъти трябваше да спира, за да отклонява топки.

Следеше и Змийските братя, някои от които вече бяха слезли на игрището. Запита се дали и те знаят за зайците.

Щом наближиха далечния край, Мадок осъзна, че Господарите на Шибалба имат едно последно изпитание за тях. В подножието на високата шест метра задна стена, там където тя опираше в спускащото се леко надолу игрално поле, имаше отвор. Отворът беше широк, колкото да мине топка. Напомни на Мадок за отворите в масите за джага — вероятно изпълняваха същата функция: да събират топките и да ги връщат в играта. По-високо на стената имаше още три отвора, но за разлика от този в подножието, те не бяха за отбелязване на голове. Сякаш за да потвърди предположението му, няколко секунди след като бяха стигнали до стената, от централния отвор излетя друга топка и полетя над игровото поле. Набиваше се на очи отсъствието на стълба, която да ги изведе от игрището.

Мадок инстинктивно осъзна, че трябва да победят в играта, като отбележат гол или дори повече от един. Същевременно знаеше, че това не е възможно. Вероятно тук някъде имаше стълба, скрита под или във стените, която ги очаква, за да издържат последното изпитание.

Откъм другия край на игрището чу прекъснат вик и силен пукот от трошащи се кости, докато един от Змийските воини беше повален. Другите продължаваха да прииждат.

— Ще го караме приятелски — извика Мадок. — Ще направим човешка стълба — обяви той и застана с гръб към стената.

Боунс веднага го разбра, пъхна пистолета си под колана на панталоните и побърза да застане до Мадок.

Наведе се леко напред и сплете пръсти, за да образуват стъпало.

— Кейси, Ейнджъл — ваш ред е.

Кейси, която без съмнение беше изкарала същите курсове по създаване на екип като двамата военноморски тюлени, изтича при тях и без колебание стъпи с десния крак върху импровизираното стъпало от ръцете на Боунс и се повдигна на раменете им. След това се обърна и застана с гръб към стената, стъпила върху едното рамо на Мадок и върху едно от рамената на Боунс. Протегна ръка на Ейнджъл, която вече бе започнала да се качва.