Дэвид Вуд - Шибалба

— За какво говори тя?

— Познавам симптомите — продължи Изабела. — Очите ви са кървавочервени. Виждала съм го и преди. Сега съм сигурна. Карина, ти ли му причини това? Когато намери Ел Гия?

Карина го изгледа с широко отворени очи.

— Не, тя лъже. Опитва се да ни разедини. — Но въпреки думите си направи крачка назад, опитвайки се да се отдалечи от него.

— Мамка му! — изръмжа Алекс. — Този червей Дъг. Той го направи. Не се притеснявай. Вероятно още не съм заразен.

Сочещият пръст на Изабела сега се спря върху Бел.

— Вие също сте докоснат.

Очите на Бел станаха огромни. Толкова ококорени, че Мадок видя, че бялото им е станало кървавочервено. След всичко, на което бяха изложени — от дим до амонячни пари — това едва ли беше изненада, но археологът сякаш се прегърби под тежестта на чутото.

— Ужилването на скорпиона — прошепна той — в Града на Сянката. Там съм се заразил.

Скано поклати глава.

— Няма значение. Ние сме тук, тук е и лекарството.

— Глупак — повтори Изабела. — Няма лекарство.

Нейното разкритие не можеше да се появи в по-добър миг.

С друго силно щракване топката-череп беше изстреляна на игрището, изненадвайки всички наоколо.

Всички, с изключение на Мадок, Боунс и Кейси.

— Сега! — извика Мадок.

Боунс вдигна ръце, хвана Кейси за глезените и я тласна нагоре. Тя излетя като ракета, дори надхвърли върха на стената, но тъй като беше с гръб към нея и въпреки опита да се обърне, нямаше да успее да се хване за ръба.

За щастие Ейнджъл видя какво става и реагира на мига. Щом Кейси стигна в най-горната точка на своя полет, Ейнджъл протегна двете си ръце и успя да хване ремъците на нейната раница. Внезапното преместване на центъра на тежестта я повлече надолу към ръба на стената. Кейси започна да пада и се блъсна в стената. Ударът я накара да изстене високо, но в този момент Миранда и Изабела също се включиха в усилието и с лекота я издърпаха при тях.

На игрището Бел реагира бавно. Ученият рязко завъртя ръката си с пистолета към Боунс, предоставяйки на Мадок възможността, която беше чакал. Той се хвърли към археолога и се счепка с него.

Пистолетът излетя от ръката на Бел и се плъзна по повърхността на игрището. Мадок чу слабо пуфкане, когато някои от Змийските братя издухаха стрелички по тях, но не почувства ужилване. Остави Бел и се плъзна по игрището. Хвана пистолета и го вдигна, готов да открие огън лежешком. В този момент един от воините се хвърли към него с високо вдигната бойна тояга.

Мадок дръпна два пъти спусъка и воинът рухна на земята.

Останалите бойци заедно със Скано и Карина се пръснаха, но Мадок знаеше, че хаосът няма да продължи дълго. Накрая те щяха да изстрелят друг залп стрелички, които със сигурност бяха отровни. Той се претърколи, без да се изправя, и запълзя на четири крака към отвора за връщане на топките.

Докато Мадок се хвърляше към оръжието, Боунс се беше заел с археолога, вдигна го като чувал и го понесе под ръка като торба с кучешка храна. Поколеба се, когато се вторачи в черния отвор в подножието на стената.

— Сигурен ли си?

Мадок изобщо не беше сигурен. Знаеше, че има достатъчно място за топките-черепи, които бяха малко по-големи от истинска човешка глава. И че някъде вътре под пирамидата има механична система за вдигане на топките до тласкача. Но дали имаше място за човек, беше под въпрос.

Ако бъркаше, вместо да ги издигне на безопасно място, каменният механизъм щеше да ги накълца на кайма.

— Казвай, ако имаш по-добра идея. — Мадок не изчака отговор, а се хвърли в отвора с главата напред.

Изпълзя няколко метра в този клаустрофобичен проход, преди да падне в улей, който приличаше много на улеите край пистите за боулинг. Единствената разлика беше острият му наклон. Камъкът беше гладък, но осигуряваше достатъчно триене, за да не се плъзне до края на улея в нещо, което приличаше на огромен каменен винт, който се въртеше. Имаше още два улея, които водеха настрана от наклонения под и подобни винтови повдигачи в края на всеки от тях. Мадок предположи, че винтовете вдигат върнатата топка или каквото докопат до трите тласкача. Но нямаше нужда да следват този път, тъй като видя издигната пешеходна пътека зад винтовете и проход, който водеше навън.

Стъпи на крака и тръгна надолу по улея към въртящия се неспирно винт. Хвърли поглед назад и видя Боунс да излиза от отвора, влачейки със себе си смаяния Чарлз Бел. След разкритието за неговото предателство и още по-неприятния факт, че Бел вероятно е инфектиран със смъртоносен и много заразен патоген, Мадок нямаше никаква представа защо Боунс е решил да доведе археолога. Реши, че неговият партньор има някаква своя причина, затова не постави под въпрос избора му.