Дэвид Вуд - Шибалба

Ейнджъл беше гледала достатъчно серии на състезанията с препятствия по телевизията, затова знаеше какво се очаква от нея. Тя се изкатери по-гърдите на Боунс и хвана ръката на Кейси. Макар да беше малко по-тежка от нея, инерцията ѝ беше правилно насочена и за Кейси не беше трудно да я изхвърли още по-високо. Достатъчно високо, за да се хване за каменния ръб. Ейнджъл използва краката си, за да се изтласка още и накрая с едно последно усилие успя да се прехвърли в безопасната зона.

След нея тръгна Изабела. Тя подходи малко по-внимателно, но сега Ейнджъл се беше навела отгоре, за да я хване, и последната част от изкачването бе много по-лесно за нея.

Изглежда и Миранда знаеше точно какво трябва да направи.

— Тате, аз ще съм следващата. Щом стигна горе, тръгваш ти. Кейси ще те избута, а ние ще те издърпаме. Не му мисли много, просто действай.

Тя не изчака неговото съгласие, а се втурна напред и се изкатери по стълбата от човешки тела като професионалист и се присъедини към останалите на върха.

— Хайде, професоре! — извика Мадок много по-високо, отколкото беше обичайно за него. Отчасти защото се надяваше така да накара Бел да действа, отчасти защото иззад последните стели на около петнайсет метра от тях се бяха показали двама Змийски братя.

Докато Бел преполовяваше разстоянието до стълбата, топка-череп улучи един от Змийските воини. Ударът го повали на земята и той се просна пред краката на своя спътник. Щом топката го улучи обаче, рикошира под ъгъл и пое в посока, която щеше да я сблъска с Бел.

— Кейси — извика той, — мръдни!

Щом почувства, че тя е преместила крака си, Мадок се отблъсна от стената и полетя към нищо неподозиращия археолог.

Бел се закова на място с ококорени очи, не можейки да повярва, че той тича към него. Това беше най-лошото, което можеше да направи, но Мадок добави малко скорост и стигна до него частица от секундата по-рано от топката. Вместо да бутне стария човек, за да го спаси, което щеше да се окаже опасно и за двамата, той го хвана за ръката и се завъртя на пети, издърпвайки професора от пътя на топката. Тя профуча край тях и изчезна в отвора в подножието на стената, пропускайки на сантиметри Боунс с Кейси на раменете му.

Сега Мадок и Бел бяха на открито, а от сенките наоколо се появяваха още Змийски братя. Мадок, който още описваше кръг, засили археолога към стената.

— Боунс, погрижи се за него!

Продължи да се върти, докато не се оказа с лице към игрището, извади своя „Зиг Зауер“ в движение и повали най-близкия змийски воин с два контролирани изстрела. Направи крачка назад, откри друга мишена и стреля.

Изстрелите заечаха из Шибалба.

Змийските братя се разпръснаха, но зад воините със сложни татуировки се видяха хора в цивилни дрехи — чернокос мъж и рижа жена. Двамата подканяха воините да продължат своето нападение. Жената вероятно беше Карина, предателката послушничка от Змийските братя. А мъжът сигурно беше Алекс Скано.

Ако искаш да убиеш змията , помисли си Мадок, отрежи ѝ главата .

Но точно когато се прицели в Скано, чу Боунс да вика:

— Ей, Мадок, имаме проблем.

— Оправяй се…

Чу се изстрел, но не беше от пистолета на Мадок. Той се наведе, а над главата му изсвири куршум.

— Дейн, хвърли пистолета!

Студени тръпки побиха Мадок. Изстрелът и гласът бяха долетели откъм гърба му. И двете бяха дело на Чарлз Бел.

— Съжалявам, но не мога да ти позволя да го убиеш. Хвърли пистолета!

Удивен, Мадок направи единственото възможно нещо. Вдигна ръце, цевта на пистолета му сочеше към небето, и се обърна.

Чарлз Бел стоеше на няколко крачки от Боунс с пистолет в треперещата си ръка. Изглеждаше несигурен какво да прави с него — насочваше го ту към Мадок, ту към Боунс и отново към Мадок. Пистолетът беше точно като този на Мадок. Вероятно археологът бе успял да го измъкне изпод колана на Боунс. Въпросът откъде се беше снабдил с оръжието не беше толкова важен, колкото този защо го прави. Но Мадок смяташе, че знае и този отговор.

— Татко! — извика трескаво Миранда. — Какви ги вършиш!

— Не е ли очевидно? — извика Мадок в отговор. — Той работи за „Сканоген“. Помага им да намерят Шибалба.

— Това не е възможно — поклати Миранда глава.

Откъм стената се чу странно скърцане и триене, после една топка-череп, може би същата, която току-що беше прелетяла, излетя от левия от разположените по- високо отвори.

Някаква автоматизирана система за връщане на топките , помисли си Мадок. От началото до края процесът беше отнел само трийсет секунди.