Дэвид Вуд - Шибалба

Симпсън преглътна нервно. Усети гадене, докато Алекс изстрелваше числата. Заключението, към което го подтикваше, изглеждаше неизбежно.

— За… отстрел ли говориш?

Отговорът на Алекс последва твърде бързо:

— Дъг, ние сме във фармацевтичната индустрия. Това решение трябва да вземат политиците. Но не за това говоря. Дъг, ти си биолог. Какво се случва, когато даден вид надхвърли естествения баланс?

— Ами… обикновено започва измиране. Твърде много консуматори, а няма достатъчно храна. Популацията рухва.

— Точно така. Но измирането може да причини и нещо друго, особено когато вид, подобен на нашия, придобие умението да променя своето поведение, за да увеличи снабдяването си с храна. Случвало се е и преди. През XIV век Черната смърт унищожава шейсет процента от населението в Европа. Болестта се разпространява бързо, защото населението е струпано в градове и хората са зависими едни от други заради занаятчийската и търговска специализация. Точно както нас, само че населението е в порядъка на милиарди. Днес пандемично заболяване, подобно на Черната смърт, ще се понесе над земята като светкавица.

— С тази разлика, че ние можем да лекуваме чумата.

Алекс кимна.

— Да. Засега. Но нарастването на населението води след себе си нарастващата вероятност от появата на устойчиви на лекарствата разновидности на бактериите. Вируси като инфлуенцата мутират по-бързо от нашата способност да разработваме ваксини. А плесенните инфекции, подобни на тази, която ние изследваме, са най-лоши от всички. Възможно е вирусите и бактериалните агенти да бъдат сдържани с карантинно управление и стерилизиране, но плесенните спори могат да бъдат носени от вятъра или да лежат с векове латентни. Като змии, които спят в тревата.

Запознат ли си с хитридиомикозата? Това е гъбично заболяване, което предизвиква опустошение сред световната земноводна популация. Сред някои видове жаби е сто процента смъртоносно. Представи си, че нещо подобно стане преносимо между човешките популации и се разпространи сред населението на Пекин или Мексико Сити. Освен това гъбичните заболявания често се проявяват като вторични заболявания сред хора, чиято имунна система е вече изложена на риск от СПИН или недохранване.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Разбира се, не ти казвам нещо ново. Откриването на лекарства, които още не съществуват, е нашата мисия донякъде. Ние сме героите, които се борят срещу чудовищата микроби.

Симпсън отново преглътна.

— Каза „Сенки и светлини“. Това го кара да звучи така, сякаш има и тъмна страна.

Алекс му отговори със студена усмивка.

— Всъщност казах „Светлина и Сянка“. Не можеш да имаш едното без другото.

Той замълча, сякаш искаше да подчертае казаното.

— Древните май наричат гъбичния агент, който ти сега изследваш, „сянка“. Maldiciôn de la Sombra — Проклятието на Сянката. Или поне така ми каза Карина. — Той килна глава настрана. — Запознах ли те с Карина? Очарователна жена.

През десети век Сянката почти изтрива от лицето на земята древната империя на маите. Според легендата двама храбри воини намерили лек в някаква пещера. Смятам, че ако този лек не е бил намерен, Сянката е щяла да погълне света.

— И ме караш да имам вземане-даване с нея? — изстреля Симпсън. — Заболяване, което би могло да убие всички? Чуваш ли се какво говориш?

Алекс поклати глава.

— Дъг, пропускаш главното. Важното е, че лек може да бъде намерен. Карина замина, за да опита да намери пещерата с лекарството, но ние двамата сме учени. Вярвам, че ти ще я изпревариш. И тогава ще контролираме и двете: Сянката и лекарството — Светлината.

— Контролираме? — повтори невярващо Симпсън.

— Дъг, това е просто добър бизнес. Когато онези маянски воини се върнали с лека, започнали да ги почитат като богове. Защо ние да не получим малко печалба?

— А онази история за световното население? Защо ми я разказа?

— Защото е малко като в старата мъдрост: „лекарството може да е по-лошо от болестта“. Сянката ще има роля в бъдещето на нашия вид. Тя е начинът природата да възстанови равновесието. Ако равновесието не бъде възстановено, може да се появи нещо много по-лошо от Сянката. Нещо, за което нямаме лек.

— Ти каза „контролираме“. Сянката и светлината. Планираш да стовариш това заболяване върху света? — Щом го каза, веднага съжали, че го беше направил. Ако Алекс беше готов да децимира човечеството, със сигурност не би се поколебал да „изчезне“ един опак учен.