Дэвид Вуд - Шибалба

— Рапелът е деветдесет и девет процента психическо упражнение — каза Мадок, опитвайки се да успокои и двамата. — Ще подготвя две въжета, така че един от нас да може да спуска до вас.

Бел кимна.

Мадок подготви двойка трийсетметрови въжета за спускане, а Боунс събра всичките им чанти и ги подготви за сваляне. Двамата работеха бързо, защото знаеха, че Кейси не може дълго да остане на същата позиция. Боунс се спусна първи, след което Мадок свали оборудването. Когато свърши това, проведе един бърз опреснителен курс за използваната техника при рапел на останалите. Ейнджъл се беше катерила с него, но това беше умение, което лесно се забравя. Миранда търпеливо го изслуша, след това предложи тя да съпроводи баща си до земята. Не беше изненадващо, че умее да борави с въжета.

Осем минути след пристигането на посочените координати всички бяха на земята. Мадок изтегли въжетата от анкера на борда на висящия над главите им хеликоптер и докато те падаха на спирали около него, машината се наклони и изчезна над гъстия горски листак.

Мадок и Боунс се заеха с помощта на мачететата да разчистят площадка за приземяване на хеликоптера, докато Ейнджъл и Миранда започнаха да изграждат базовия лагер. Кейси щеше да се върне след дванайсет часа и независимо дали ще намерят Града на Сянката, щяха да прекарат една нощ в джунглата. Тъй като тропическата буря можеше да започне без предупреждение, убежището беше приоритет. Но Мадок се страхуваше, че заради голямата влажност трудно щяха да забележат разликата. Само след няколко минути сечене на растителността вече беше вир-вода.

Докато останалите бяха заети със своите задачи, Бел започна да оглежда периметъра на полянката, търсейки някакви признаци, които да сочат присъствието на маите в този отдалечен ъгъл на дъждовната гора. Но Боунс откри първата следа, когато върхът на неговото мачете удари в твърда скала. Той разчисти с ръка шубрака и се показа стела, гравирана с характерните маянски глифи. Върху нея се издигаше орелеф [17] Висок релеф, чието изпъкнало изображение излиза повече от половин обем над плоскостта на фона. — Б. пр. , който по стил напомняше онези, които бяха видели в Копан.

— Това е Куче светкавица — възкликна Бел. — Точно както изображението на диска пътеводител. Миранда, снимай това на видео.

Когато тя се зае да запише откритието им със своята GоРrо камера, Бел се обърна към Мадок:

— Вие излязохте прав. Градът на Сянката е тук.

— Да, това е окуражаващо откритие — призна Мадок, докато се опитваше да обуздае своя собствен ентусиазъм.

Бел застана така, че да е срещу каменното изображение.

— Този маркер е стоял до древния маянски път. — Той посочи към джунглата зад себе си. — Трябва да проверим там.

Те се заеха да почистят изправения паметник, след това започнаха да проправят пътека в указаната посока. Беше бавна и изтощителна работа, но нито един от двамата бивши тюлени нямаше да признае настъпващото изтощение и да дрънне с фигуративния звънец, за да обяви края на работния ден. Обаче след около час Мадок почувства, че му се вие свят — сигурен признак на обезводняване — затова преглътна гордостта си и обяви почивка за пиене на вода.

Ейнджъл пристъпи към него с бутилка вода, но вместо да му я подаде, посочи мачетето.

— Смяна.

Миранда се приближи към Боунс, все едно беше неин ред, и протегна ръка с дланта нагоре:

— Хайде, голямо момче, предай ми го!

— Какво? И няма да получа вода?

— Мадок ще ти даде.

— Той я филтрира. Ако ще си разменям телесните сокове с някого, предпочитам теб. — Боунс ѝ смигна похотливо.

Миранда поклати глава.

— Досега си мислех, че вие, тюлените, сте готови да пиете пикнята на другарите си.

Без да се поколебае и секунда, Боунс се обърна към Мадок.

— Правили сме го, нали?

— Млъквай! — извика Ейнджъл и потрепери от отвращение. — Нито дума повече.

Тя грабна мачетето на Мадок и се зае да продължи просеката, а Боунс само се засмя.

Настроението отново стана сериозно, когато Миранда неочаквано падна напред. Десният ѝ крак бе изчезнал до коляното в дупка, скрита от листака. Тя успя да се изправи и извади крака си, който беше подгизнал от вода.

— По дяволите! — извика гневно и хвърли мачетето на земята.

Бел обаче се развълнува от нейното премеждие. Той забърза напред и се хвърли да разчиства района около дупката, която излезе много по-голяма, отколкото изглеждаше първоначално. Простираше се няколко метра в едната посока, преди да завие към джунглата и да се скрие от погледа. Въпреки че очевидно беше басейн, повърхността му лежеше скрита под плаваща растителност, а клоните на дърветата, които растяха по края му, образуваха балдахин над него, който хвърляше върху района зловеща сянка.