Дэвид Вуд - Шибалба

Дъждовните облаци най-сетне бяха започнали да се разнасят и сега въздухът беше натежал от влага.

Въобще не му се мислеше за онова, което му предстои да направи.

Родриго беше друга задънена улица. Беше прекалено изплашен от проклятието — така и трябваше — че да бъде примамен от мечтата за богатство. Не, имаше само един начин да намери артефакта, който суеверните хондурасци бяха започнали да наричат Черното куче, и да сложи точка, преди проклятието му да се разпространи по широкия свят.

Докато стоеше пред пивницата, мина един голям джип. Колата беше същата марка и модел като онази, която за малко не нае в Сан Педро Сула, и твърде скъпа, за да принадлежи на някой местен. Докато минаваше край него, успя да хвърли поглед на пътниците.

Гринговци.

Гледа след колата, докато не зави в една пряка и изчезна от погледа му. След това продължи своя път.

Когато стигнаха до летището, хеликоптерът вече ги чакаше.

— Червеният кръст — подхвърли Миранда, когато забеляза бялата боя и характерната емблема на международната организация. — Типично!

Мадок си помисли дали да не я накара да обясни забележката си, но после си спомни признанието ѝ, че работи в разузнаването. Вероятно беше свикнала да използва неправителствени организации за прикритие при операциите в отдалечени части на планетата.

Не знаеше дали летателният апарат, „Еърбъс Н135“, беше наистина от флота на Червения кръст, или просто го бяха боядисали, за да изглежда така. Пилотът, който слезе да ги поздрави, определено не беше от тази организация.

— Я гледай кого довя вятърът — каза Боунс усмихнат. — Върховният лидер знае ли, че си взела назаем хеликоптера?

Кейси Ким, корейка по произход, но в останалото стопроцентово южнокалифорнийско момиче, показа на Боунс среден пръст, после се обърна към Мадок и му кимна.

— Чух, че имате нужда от превоз.

— Добре си чула — кимна ѝ на свой ред Мадок. — Имаш ли място за петима плюс оборудването?

Кейси огледа останалата част от групата и на Мадок му се стори, че когато очите ѝ се спряха на Миранда, сякаш я позна. Запита се дали пътищата на двете не се бяха пресичали в миналото.

Кейси беше агент по транспорта в Централното разузнавателно управление, прикрепена към специалната част на Там Бродерик с кодово име „Мирмидонци“. Мадок и Боунс за кратко бяха работили официално за мирмидонците и след това продължиха да си правят услуги с Там, което обикновено се оказваше от полза и за двете страни. Фактът, че Кейси се бе озовала на провинциалното летище само часове след неговото обаждане, му подсказа, че Там се интересува повече от изследването на Бел, отколкото показва.

Запита се какво ли друго беше пропуснала да му каже.

Ако Кейси и Миранда действително се познаваха, никоя от тях не изпита нужда да го покаже открито.

— Зависи за какво оборудване става въпрос — каза Кейси най-накрая и скръсти ръце на гърдите си. — Тежестта е проблем. Може да се наложи да оставим Боунс тук.

Той се изсмя насилено рязко, после се вторачи в нея с преиграно възмущение.

— Водолазно и алпинистко оборудване — обясни Мадок. — Палатки и спални чували.

— Оръжия?

— Две мачетета.

— Уха, вие двамата сте като истински бойскаути. — Кейси сви рамене. — Добре, това не би трябвало да е проблем. А аз мога да ви помогна с огневата поддръжка. Същото местоназначение, което посочихте на Там?

— Да.

— Къде точно отиваме? Така и не ни каза — оплака се Миранда.

— Гватемала. На север в дъждовната гора близо до границата с Мексико.

— Казах „точно“ — изсъска Миранда през стиснати зъби. — Не може да очакваш да те следваме сляпо.

— Миранда — озъби се Бел, — те ни помагат!

— Това не означава, че трябва просто…

— Всичко е наред — побърза да се намеси Мадок, за да не се стигне до караница. — Наистина е посред нищото, но мога да ви дам джипиес координатите.

Извади мобилния си телефон и извика на екрана изпратения от Джими Летсън есемес с точните координати, които според него бяха най-вероятното местоположение на Града на Сянката. Смяташе, че самата проява на желание за сътрудничество ще я укроти, но Миранда искаше да получи точното местоположение. Извади своя собствен телефон и започна грижливо да въвежда данните, след като успееше да ги разчете.

Кейси започна нервно да потропва с пръсти по своите бицепси.

— Може ли да оставим това представление за по пътя? Искам да стигна до мястото и да се върна, преди да мръкне.