Дэвид Вуд - Шибалба

— Съжалявам — казваше в момента служителят на паркинга, — но тук няма нищо повече.

— Нещо, за което не разказвате на туристите?

— Вече видяхте всичко. Може да има още постройки в гората, но ние използвахме проникващ в земята радар, за да картографираме целия археологически обект. Тук няма заровени в земята постройки. Нито тунели и тайни проходи.

— А стели, които не са били каталогизирани? Или артефакти, които сте продали на черния пазар? Имате ли снимки от тях?

Служителят от паркинга, изглежда, силно се обиди.

— Никога не бих се забъркал с криминални.

Жената го изгледа със съмнение в очите.

— Не ме интересуват вашите незаконни действия. Искам да знам дали тук е било намерено нещо, свързано с Града на Сянката.

Мъжът се изсмя.

— Град на Сянката? Със същия успех може да ме питате за Чупакабра [14] Човекоподобно същество от латиноамериканските легенди, което напада добитък и пие кръвта му, отвлича и хора. — Б. ред. или Кадехо.

Жената стрелна глава по посока на своя едър другар и той, бърз като светкавица, стовари юмрук в стомаха на мъжа.

Докато свилият се като джобно ножче служител се свличаше на земята, зяпайки за въздух, жената измъкна светкавично пистолет изпод якето си и го насочи към главата на другия хондурасец.

От ужас очите му почти щяха да изскочат.

— Не ви лъжем. Градът на Сянката е мит. Никой не вярва в него. Само campesinos , селяните, но те са суеверни глупаци.

Жената дръпна петлето на оръжието си и изсъска:

— Аз вярвам в него. Глупачка ли съм?

От своя наблюдателен пункт на около петнайсет метра от събитията Мадок усети миризмата на урина във влажния въздух. Един от служителите на паркинга се беше подмокрил. Мадок вдигна преднамерено бавно телефона си, насочи го към жената и я засне.

— Моля ви — примоли се мъжът, — тук няма нищо за Града на Сянката. Ако имаше, щях да ви кажа.

— Чувал си за него. Разкажи ми какво си чул.

— Каквото всички са чували. Баба ми разказа за него. Как Сянката на мъртвите господари заплашвала да обгърне света, докато боговете не скрили града от очите на смъртните.

— А Копан? Началото на Змийския път ли води до града?

Мъжът премигна неразбиращо.

— Градът на Сянката не е действително място. Кълна се, това е всичко, което знам.

Жената кимна, после бавно върна петлето на място. Мъжът видимо се отпусна от облекчение, обаче жената вместо да прибере оръжието, замахна странично и го удари с него в слепоочието.

— Какво ще правим сега? — попита онзи с военната подстрижка.

Жената гледа известно време към археологическия обект, преди да отговори.

— Това беше загуба на време. Тук няма нищо. — Прибра пистолета в кобура и извади преносима радиостанция.

— Приключвайте — каза тя вече на английски. — Тръгваме след десет минути.

Когато двамата се отдалечиха, Боунс сръчка Мадок.

— Мислиш ли, че тя е Змийска сестра? — прошепна той.

— Не знам — призна Мадок. — Змийските братя ми се струват ниска топка в сравнение с тези типове. Която и да е, трябва да има достатъчно влияние в правителството, за да затвори археологическия обект просто така.

— Парица царица. Особено чуждата валута. Едрият тип звучеше като американец. И прилича на бивша бурканена глава [15] Прякор на американската морска пехота. Идва от Втората световна война, когато каските за част от войниците са произвеждани във фабрика за буркани. — Б. пр. .

Мадок кимна.

— Вероятно сега работи като частна охрана. Не може да се каже кой дава парите и защо е този внезапен интерес към Града на Сянката.

— И то точно когато ние го търсим. Голямо съвпадение? Мислиш ли, че някой е разбрал, че ще дойдем тук? — Когато Мадок не отговори, Боунс продължи. — Искаш ли да отмъкнем някой от тези типове? Може би ще успеем да измъкнем малко отговори?

— Те са повече от нас и са въоръжени. Не си заслужава риска. Да се връщаме.

— Тези типове скоро ще се махнат. Тогава мястото ще е само за нас, а и имаме достатъчно време. Ще можем да огледаме, нали?

Боунс не грешеше. Повечето хора вече се бяха събрали в северния край на обекта, където чакаше дълга редица изкаляни джипове. Имаше само неколцина изостанали, които бързаха през подгизналото от вода поле да настигнат своите колеги.

Обаче Мадок поклати глава.

— Чу какво каза жената. Бел греши, тук няма нищо, което да е свързано дори малко с Града на Сянката. Няма глифи. Няма тайни проходи или сеноте. Нищо, което…

Обаче гласът му заглъхна, защото се сети нещо.