Дэвид Вуд - Шибалба

Без да изчака отговор, тя закрачи обратно към хеликоптера и се качи на мястото си.

— Чухте я — каза Мадок, когато двата газотурбинни турбовални двигателя „Турбомека Ариус 2В2“ започнаха да работят. — Всички да се качват.

Той забърза към задната част на джипа, за да свали оборудването. Боунс дойде да му помогне.

— Нямаш ѝ доверие? — попита той шепнешком.

— Точният отговор е „не“. Но не изпитвам и недоверие към нея. Да кажем, че просто съм допълнително предпазлив.

Боунс кимна с одобрение.

Десет минути по-късно вече бяха във въздуха и се носеха със сто и трийсет възела крайцерска скорост над тучния зелен горски килим.

— Добре дошли в Гватемала — обяви малко по-късно Кейси. Нейният отсечен калифорнийски акцент се чу ясно в слушалките, които всички носеха. — Имаме разрешение само за прелитане. Ще мога да кацна за едно скоростно разтоварване само за няколко минути, но после трябва да ви оставя и да поема за Белиз Сити за презареждане. Ще се върна да ви взема след дванайсет часа, а през това време не бива да се набивате на очи, за да си нямате работа с местните власти.

— Да се надяваме, че там, където отиваме, няма власти — каза Мадок в микрофона.

През следващия час разговорите бяха малко, защото разглеждаха местата, над които прелитаха на малка височина — гори, езера и плантации за кафе. Само Миранда продължи да рови из телефона си почти маниакално, макар връзката в най-добрия случай да беше слаба. Изражението ѝ отразяваше нейното нарастващо неудовлетворение.

— Трудно качваш в „Снапчат“, а? — попита Боунс.

Тя го стрелна с един от характерните си изпепеляващи погледи.

— Отклоняваме се от курса.

— Не мисля — обади се Мадок.

— А аз мисля. — Миранда вдигна телефона си, за да покаже картата. — Би трябвало да летим почти право на север, вместо това се движим на северозапад.

— Сигурна ли си? — Мадок взе телефона и се зае преднамерено да го проучва. — Не. По курса сме — обяви той. — Въвела си погрешни координати.

— Да бе — озъби се Миранда.

— Господин Мадок — намеси се Бел, — моля да извините дъщеря ми. Тя може да бъде малко…

— Запечена? — завърши вместо него Боунс.

— Не съм — възрази Миранда. — Просто не обичам, когато хората са небрежни. Въведох координатите точно така, както ги прочете. Значи ако има грешка, е твоя.

Мадок сви рамене.

— Тази дължина е погрешна. Трябваше да бъде осемдесет и пет градуса, петдесет и пет минути западна дължина. Ти си въвела осемдесет и пет, петдесет и девет. Може да си ме разбрала погрешно. Пет и девет са доста близки по звук.

— Не и за мен — изръмжа Миранда, но си взе телефона и въведе новите данни без повече спорове.

Мадок се усмихна в себе си. Не го беше разбрала погрешно, защото той нарочно ѝ даде грешни координати. Разликата беше малка: само около осем километра разделяха истинското им местоназначение от онова, което ѝ беше дал. Беше искрено изненадан, че тя разбра, особено като се имаше предвид, че сегашното им местоположение беше само на няколко градуса от погрешната точка. Но ако Миранда съзнателно или несъзнателно работеше за хората, които ги бяха изпреварили в Копан, изпращането на техните съперници на осем километра встрани от курса в гъстата джунгла, можеше да осигури на Мадок и останалите нужното време, за да намерят Града на Сянката.

Въздушната струя от витлата огъваше дървесните върхари, все едно огромна невидима ръка чорлеше мъха на простряно зелено одеяло. Вихърът разкри тясна пролука в растителността. Тя не беше достатъчно широка, за да кацне хеликоптерът, но стигаше, за да се открие земята на шест или девет метра под нея.

— Това е най-близкото разстояние, на което мога да ви закарам — обяви Кейси.

Боунс се наведе леко към Миранда.

— Ще се спусна пръв, за да мога да те хвана.

Тя не му обърна внимание, но на лицето ѝ вместо възмущение беше изписана загриженост.

— Баща ми не е във форма, за да скача от хеликоптери.

— Няма да скачаме — обясни Мадок. — Ще подготвя въже и ще се спуснем на рапел [16] Рапел — техника за спускане с въже, използвайки протриващо устройство. — Б. пр. .

Изражението на Миранда показваше, че смята това решение за не много по-добро, но вместо да се впусне в спор с Мадок, се обърна към баща си.

— Татко, може би ще е по-добре този път да не идваш. Аз ще заснема всичко на видео.

Бел я потупа по рамото.

— Миранда, прекалено се тревожиш. Няма да се върна, особено когато съм толкова близо.