Дэвид Вуд - Шибалба

Това игрище не беше чак толкова голямо, а стените бяха по-скоро като склон, но Мадок успя да долови приликата.

— Играта с топка е имала огромно духовно значение за маите — продължи Бел. — Тя била неразделна част от тяхната религия.

— Искаш да кажеш, че няма да имат нищо против Тим Тибоу [18] Играч в Националната футболна лига на САЩ, който имал обичай да коленичи, за да се помоли на Господ преди мача. Погнат от левичарската преса за това. — Б. пр. да коленичи, за да се помоли?

— О, разбира се — потвърди Бел, който не долови дяволития тон на Боунс. — Играта на топка била изобретена преди три хиляди години от олмеките, но за тях тя била просто игра. За маите била нещо като мистериална игра, известна и като миракъл [19] Реална или измислена история, деянията и страданията на някой светец. — Б. пр. през Европейското средновековие. Топката въплъщавала слънцето и сменящите се сезони, а играчите били богове, които се сражавали едни срещу други за контрол върху небесата. Играта на топка е централна част от разказа за Героите близнаци и от особена важност за Господарите на Шибалба. Пирамидата сигурно е наблизо.

Той се обърна към северния край на дългата падина.

— Вероятно е в тази посока.

— Не би ли трябвало да се вижда оттук? — попита Ейнджъл.

— Мога да се покатеря на някое дърво, за да огледам — предложи Боунс.

— Никое от дърветата наоколо не може да издържи тежкия ти задник — озъби му се тя. — Обаче идеята е добра.

Мадок поклати глава.

— Ако тук има пирамида, съмнявам се, че ще може да я видите, освен ако не се спънете в нея. Просто ще стигнем до края на игрището за топка.

Върза въже за спускане около стелата, която се извисяваше над игрището, основно заради Бел. След това се спуснаха един по един, за да се присъединят към Боунс на дъното на падината. Джунглата беше погълнала игрището заедно с останалата част от града, затова напредваха със скоростта на ледник и не след дълго Мадок забеляза как сенките започват да се удължават, докато слънцето се спускаше на западния хоризонт. Знаеше, че базовият лагер е съвсем наблизо, но да ходиш по този път в тъмното определено щеше да е пълна глупост. Вече имаха близка среща с местната фауна, а змиите бяха само част от многото създания, които биха могли да им причинят всичко — от болезнено ухапване или убождане до смъртоносна рана. Повечето от животните предпочитат да избягват срещата с хора, но в тъмнината и една погрешна стъпка можеше да се окаже гибелна. За Мадок обаче по-голяма грижа представляваха ягуарите, които обикаляха из джунглата. Големите котки със своите пословично силни челюсти, способни с едно стискане да трошат корубите на костенурки и черепите на каймани, можеше да не избягат от тях, а да ги проследят като плячка в мрака. Тъкмо се готвеше да обяви, че се връщат, когато попаднаха на нещо, което приличаше на задънена улица. Точно пред тях се издигаше здрава каменна стена на по-голяма височина, отколкото Боунс можеше да достигне с протегната ръка. Мадок отмахна растителността и се показа блок, изсечен от камък.

— Това е сграда — обяви Бел, потвърждавайки очевидното. — Може би ограда на двор или основата на пирамида. Трябва да проучим. Ще има или врата, или стъпала, водещи до следващия етаж.

Мадок си погледна часовника. Умният ход беше да се върнат назад и да започнат отново сутринта. Но ако успееха да намерят града преди смрачаване, можеха да продължат да го проучват на светлината от фенерчетата. А откриеха ли някои още стоящи сгради, можеха да ги използват като допълнителна защита срещу хищниците в джунглата.

— Продължавайте да търсите — каза той и подаде мачетето на Миранда. — Боунс и аз ще се върнем, за да съберем базовия лагер.

Никой не възрази на предложението, но когато той и Боунс закрачиха обратно по пътеката, която бяха изсекли в падината на игрището за топка, Боунс изрази една загриженост, която Мадок не беше взел предвид.

— Сигурен ли си, че искаш да прекараш нощта в Града на Сянката?

Мадок го стрелна с кос поглед, опитвайки се да прецени дали приятелят му е истински стреснат, или просто се закача.

— Знам. Прилича на сцена от филм на ужасите.

— Човече, мислиш си, че се бъзикам? Градът на Сянката, Господарите на смъртта? Маите, които са построили това място, се изчезнали безследно. Като… — Той щракна с пръсти. — Пуф и вече ги няма. Ами ако Господарите на смъртта са били извънземни? Или трансизмерни създания? Това би могло да бъде тяхното… Знам ли: космодрум или портал към родното им измерение?