Дэвид Вуд - Шибалба

— Защо не иска?

— Нали си спомняте, че преди няколко години светът уж щеше да свърши.

— 2012. Апокалипсисът според календара на маите.

— Точно така. Но не се случи, нали? Няколко години преди това татко написа една книга в съавторство с един гуру на Новата епоха, че краят на маянският календар не означава буквален край на света, а начало на… ами началото на нова епоха. Неговият съавтор правеше всички тези откачени изявления. Сделката с книгата трябваше да му осигури старините. В продължение на няколко месеца се продаваше много добре. До януари 2013 и след това — край.

Тя щракна с пръсти, за да подчертае думите си.

— Татко се опита да се върне да преподава, но университетът прекрати мандата му. Нарекоха книгата „срамна“. Не искали да имат нищо общо с него. И тогава, защото бедата никога не идва сама, започнаха проблемите му с дишането. Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). — Тя поклати глава. — Можете ли да повярвате? А никога не е пушил. Вероятната причината, казват, е, че толкова години е дишал прахоляци при разкопките. В момента е в началото на третия стадий, така че можеше да е по-лошо. Лекарствата помагат, затова още няма нужда да разнася кислородна бутилка. Но не може да копае или да се гмурка както преди.

— Защо тогава е тук? — попита Ейнджъл. — Само заради парите ли?

Мадок беше доволен, че Ейнджъл зададе въпроса. Ако той го беше направил, Миранда вероятно щеше да се обиди. Към Ейнджъл беше много по-добронамерена.

— Не. Има други начини за изкарване на пари. Мисля, че онова, което наистина желае, е изкупление. Ако намери Града на Сянката, това ще е неговото завещание, но не може да го направи сам. Затова реших да си взема отпуска и да дойда да му помогна.

— Какво работиш?

Миранда се поколеба, а очите ѝ се местеха от Мадок върху Ейнджъл и обратно.

— Отговорът, който се предполага да ви дам, е, че съм консултант на една международна компания за технически разработки.

— Ченге? — досети се Мадок. — ЦРУ?

Устата на Миранда трепна, но тя нито потвърди, нито отрече думите му.

— Това обяснява защо си толкова корава — каза той, надявайки се, че ще го приеме като комплимент. Разбира се, това обясняваше много повече: например защо Там Бродерик, старши оперативен агент на ЦРУ, се беше заинтересувала от дейността на Бел.

Миранда се усмихна, а погледът ѝ се спря отново върху Ейнджъл.

— Това е само работа, а аз винаги съм си била корава.

Смехът на Ейнджъл беше толкова силен, че накара Боунс да изръмжи.

— Стига си крякала като шантав койот. Опитвам се да поспя.

— Предполагам, че нашата помощ всъщност не ви е нужна — призна Мадок. Но Миранда го изненада с широка усмивка.

— Напротив, много е готино. Радвам се, че сте тук.

Нощта се оказа спокойна, както и дългият два часа път във вътрешността на Юкатан до древния град Чичен Ица, разположен на няколко километра от магистралата покрай претъпкано двулентово шосе, което трябваше да споделят с автобусите, превозващи туристи от Канкун. От пътя, който свършваше в един паркинг, руините не се виждаха. Мястото беше пълно с туристи с шапки и слънчеви очила, вонящи на кремове срещу изгаряне, които се редяха на опашка в очакване обектът да отвори. Бел ги поведе настрана от тълпата и туристическия обект към един от близките хотели в курортния комплекс.

— Главната квартира на Тони е в Писте, но държи стая тук в хотела, така че да е близо до обекта — обясни Бел.

— Тук няма ли музей или нещо подобно? — попита Мадок.

— Има, но Тони не се занимава пряко с него. А и така или иначе музеят прилича повече на магазин за сувенири. Чичен Ица е вторият най-посещаван археологически обект в Мексико. За съжаление всички тези туристи, пипащи руините и къртещи парчета мазилка за спомен, са оставили своя отпечатък, затова правителството прави всичко възможно да ограничи последствията. Повечето от паметниците са оградени. Можеш да гледаш, но не и да пипаш.

— Значи няма да разгледаме забележителностите? — попита Боунс със съжаление в гласа.

— Предполагам, че може да се присъедините към тълпите — каза Бел с малко насилена усмивка. — Но ви предупреждавам, че ще изпитате разочарование.

Боунс сви рамене.

— Щом сме тук, защо да не разгледаме? — Той се обърна към Миранда. — Какво ще кажеш? Да се поразходим малко?

Мадок се приготви за предстоящата атака, но Миранда го изненада, защото погледна към Ейнджьл.

— Да, ако и останалите искат.