Дэвид Вуд - Шибалба

Той откачи веригата, която препречваше пътя, и им махна с ръка да го последват.

— Има полза да познаваш нужните хора — отбеляза Боунс, след това зашепна така, че само Мадок можеше да го чува. — Вярваме ли на този човек?

— Изглежда Бел му се доверява — отговори Мадок. — Но това не е причина да не сме нащрек. Все някой ще забележи, че се разхождаме из затворен район.

— Искаш ли да застана тук със зверски вид? Това ще прогони любопитните.

— Ако не стане с мутрата, вонята ти ще свърши работа — подхвърли Ейнджъл.

— И аз те обичам, сестричке моя.

— Може би само докато сме вътре — каза Мадок. — Няма смисъл да се разделяме.

Мадок хвана Ейнджъл за ръката и заедно влязоха в крачка с останалите пред тях, които вече бяха започнали да се изкачват по стъпалата на Змията. На Бел му беше трудно да не изостава от Гриего и когато наближиха входа на кулата, хриптенето му се смени с притеснителен пристъп на кашлица. След минута или две почивка, той даде знак, че е готов да продължат и последва Гриего през правоъгълния вход.

Мадок даде знак на Боунс да ги настигне, след това той и Ейнджъл последваха Бел.

Вътре платформата се извиваше плавно нагоре до двуетажна площадка, откъдето се откриваше гледка към целия туристически обект. Над трите върха се виждаха Замъкът и няколко други паметника, но Гриего се интересуваше повече от нещо в сградата. Той светна фенерче писалка и освети каменната стена.

На пръв поглед им се стори груба, неукрасена, но когато Гриего плъзна пръсти по един от блоковете, Мадок започна да различава очертанията на маянски глиф, доста ерозирал в течение на вековете.

— Ето същото изображение — каза мексиканецът.

— Да, сеноте — потвърди Бел с кимване. — Но изображението на пътеводителя почти сигурно предхожда Чичен Ица.

— Чарлз, това е само предположение. Това не е символът за свещен кладенец. Виждаш ли тези белези тук като от шарка? — Той почука с пръст по няколко петна по края на тухлата. На Мадок му беше трудно да различи петната от белезите на времето, но Бел очевидно не изпитваше подобни затруднения.

— Млечният път, разбира се.

— Когато глифът за сеноте — буквално дупка — се появи в съчетание с Млечния път, той се превръща в orificio que conduce al cielo . Дупката, която води в небето.

Боунс, който точно се беше присъединил към тях, се засмя.

— Познавах някога ученичка католичка, която имаше една…

— Не ме карай да те блъскам от площадката — заплаши го Ейнджъл и го накара да млъкне.

— Какво е значението на Млечния път? — полюбопитства Мадок.

— През нощта от този прозорец без осветление гледката към Млечния път, издигащ се над Замъка, е драматична. Маите са вярвали, че това е мистичният път, по който душите се спускат в подземния свят.

— Път в небето, който води под земята — подхвърли Боунс. — Да бе. От друга страна, защо пък не?

— Значи дупката, водеща към небето, е врата? — попита Мадок.

— Може да означава врата или порта, но най-често думата се превежда като паст.

— Паст или уста.

Гриего се обърна към Бел.

— Покажи ми отново снимките.

Бел отвори лаптопа, а Гриего започна да ги прехвърля една след друга, докато не намери онази с глифа, който американецът беше сбъркал със сеноте. Той потупа с пръст по допълнителните очертания. — Когато видях това, разбрах, че не бъркам.

— Трябва да призная — каза Бел, — че нямам представа какво е.

Гриего освети друга част от стената и намери изображение, което, общо взето, беше като първото.

— Това не е глиф, а съзвездие. Змия.

Боунс се наведе и започна да разглежда внимателно изображението на екрана.

— На мен ми прилича на Хъмпти-Дъмпти. В центъра има голям овал и ръце и крака като клечки. Като се замисля обаче, май повече прилича на един от автопортретите на Ейнджъл.

Тя стовари един юмрук в рамото му с такава сила, че го накара да изстене.

— Ау!

— Съгласен съм с Боунс — намеси се Мадок. — Не виждам змия.

— Това е, защото не изобразява змия. Централната фигура е Офиукус, или Змиеносецът. Хоризонталната линия, която минава през него, е змията: на латински Serpens Caput , представляваща змийската глава, и Serpens Gauda — опашката на змията.

Бел също не беше убеден.

— Гърците са виждали Офиукус и Serpens сред звездите, но това не означава, че и маите са го правили.

— Прав си — съгласи се Гриего. — Нашето разбиране на класическата маянска астрология е печално непълно, но една част от изображенията са универсални. Например това на Скорпион е еднакво и в двете култури.