Дэвид Вуд - Шибалба

Мадок поклати глава.

— По-добре да бъдем заедно и да не се набиваме на очи. Поне докато не получим онова, заради което дойдохме тук.

— Ако Тони успее да ми помогне да разбера какво пише на пътеводителя — обеща Бел, — ще имате възможност да видите руини, които не са включени в официалния маршрут.

— Все още — подхвърли Ейнджьл.

Бел помоли мъжа на рецепцията да звънне в апартамента на Гриего и след кратък, но въодушевен разговор ги заведоха до жилището на антрополога. Антонио Гриего беше як мъж с прошарена коса и спретнато подстригана брада. Естественият му матов тен бе потъмнял до траен тъмен бронз през дългите часове, прекарани под юкатанското слънце. Подобно на много от археолозите, които Мадок бе срещал, той изглеждаше по-земен, отколкото заключения в своите кули от слонова кост академичен елит.

— Чарлз — избоботи Гриего на английски, — трябваше да ми се обадиш, че идваш.

— Решението беше импулсивно — обясни Бел, преди да представи своите придружители. След това премина на въпроса. — Вчера попаднахме на интересни надписи и честно казано, закъсах. Имаш ли няколко минути, за да им хвърлиш едно око?

— Нещо ми подсказва, че ако ти си закъсал, ще са нужни много повече от няколко минути. Въпреки това дай да ги видя.

Бел отвори лаптопа си и показа на Гриего снимки не само от пътеводителя, както беше започнал да нарича златния диск, но и няколко на каменния олтар в карстовия кладенец, заснети с GоРrо камерата на Миранда и телефона на Мадок. Самият диск бе прибран на сигурно място в дневната раница на Мадок.

Гриего ги прехвърли набързо, оглеждайки ги само бегло.

— Интересно. Къде ги намери?

— Още не съм готов да разкрия мястото, но когато съм, ти ще си първият, който ще научи.

Гриего се засмя.

— Сигурен съм, че и през ум не би ти минало да нарушиш някой от нашите закони. Обаче, както сам знаеш, при превода контекстът е важен. След като не си склонен да споделиш, трябва да предположа, че е от още неизвестно място. Под вода, ако не бъркам? Сеноте?

Бел кимна.

— Тук в Юкатан?

Този път Бел отговори със сдържана усмивка, на която Гриего отговори с подобна.

— Това е забележително откритие. Писмен разказ за пътуването до Подземния свят от класическия период. Вероятно вече си разбрал това.

— Да. Подобен е на историята за Близнаците герои, но има и различия. — Бел се наведе към лаптопа и отвори друга снимка на пътеводителя. — Очевидно това е много по-стара разновидност. Тук закъсах. Имам представа какво означават някои от символите, но има разновидности, които не познавам. И което е по-важно: не зная как се съчетават. Този диск разказва една история, но аз не мога да прочета последната глава.

Гриего се наведе, докато лицето му не се озова на няколко сантиметра от екрана, и започна да разглежда внимателно снимката. Прекара така няколко минути, без да помръдва. Само очите му се стрелкаха напред-назад. Най-накрая се изправи.

— Разбирам защо си закъсал — каза той, а в тона му се прокрадна признание за поражение.

Бел клюмна, разочарованието му беше очевидно. Щом Гриего бе затруднен, значи търсенето на Града на Сянката бе приключило още преди да започне. Бел посочи с пръст един от глифовете.

— Зная, че това е символът, посочващ карстовата дупка, която е входът за подземния свят. Но имам усещането, че нещо липсва.

Веждите на антрополога се сключиха, след това се повдигнаха, сякаш беше получил прозрение.

— А може би… — той се изправи рязко. — Има нещо, което трябва да видиш. Вземи компютъра и ела с мен.

Мадок и Боунс се спогледаха. Гриего изглеждаше достатъчно заслужаващ доверие, но външният вид можеше да лъже. Бел обаче забърза след колегата си, оставяйки останалите без друг избор, освен да го последват. Мексиканският археолог ги заведе в един гараж зад сградата на хотела и махна с ръка към редица четириместни колички за голф.

— Курортът ми позволява да ги използвам, за да стигам до обекта. Но няма да се съберем в една.

Боунс заговори, преди още мексиканецът да беше свършил.

— Разбрано — каза той и се вмъкна зад волана на втората количка. — Дами, каляската ви очаква. — Миранда, искаш ли една бърза игра?

Миранда завъртя очи.

— Ще пътувам с татко.

Мадок поклати глава, после заобиколи количката, за да седне до Боунс, но си държа езика зад зъбите, докато не се настаниха всички — по трима във всяка. Ейнджъл се качи при тях и скоро поеха със скоростта на пешеходец по затревената алея, водеща към руините.