Дэвид Вуд - Шибалба

Бел продължи, без да му обръща внимание.

— След това разказът продължава с деянията на Шбаланке и Хунахпу, така наречените Братя герои. Те са синовете на Хун Хунахпу — бог, победен и принесен в жертва от Господарите на Шибалба в Подземното царство. Близнаците са изнесени на горния свят от своята майка. Когато пораснали, били повикани в подземното царство от Господарите на Шибалба, за да играят с топката. — Той направи пауза. — Позната ли ви е мезоамериканската игра с топка?

Мадок кимна.

— Смесица между футбол и баскетбол. Трябва да вкараш топката в обръч, без да използваш ръцете или стъпалата си.

— Изгубилият отбор бил принасян в жертва на боговете — добави Боунс.

— Понякога и победилият отбор — каза Бел. — Това се смятало за възможно най-високата чест. Всяка предколумбова култура има своя разновидност на тази игра. Тя е важна част от мита. Близнаците пътуват до Шибалба и преживяват различни изпитания и опити за убийство от страна на Господарите на смъртта по време на своето пътуване. Накрая побеждават Господарите на Шибалба и си отмъщават.

Мадок отново кимна.

— Добре, значи това е историята. Какво общо има с това? — И той посочи диска.

— „Попол Вух“ е основният източник за маянските традиции, но не единственият. Има гравирани глифи в храмовете и споменавания в трите оцелели кодекса писмени разкази, създадени преди идването на испанците. Историите, независимо дали писмени или устни, са единодушни в едно: Шибалба е истинско място.

— Разбирам, че и в най-фантастичните митове може да има зрънце истина. Въпреки своите фанатични страни митът за Героите близнаци в основата си е описание на борбата за власт между две съперничещи си общества. Едното боготворяло Господарите на смъртта, а другото — Слънцето и Луната. Ако махнем боговете и магиите, „Попол Вух“ се превръща в разказ за постмаянската култура, израстваща от пепелището на голям провал.

— Маянската цивилизация е съществувала под една или друга форма в продължение на три хилядолетия и половина. Човек лесно може да си представи, че обществото им е преживяло драматични еволюции, но за съжаление нашите познания са печално непълни. Знаем, че цивилизацията е стигнала своя връх през класическия период от 250 пр. Хр. до 900 г. сл. Хр. Но след това рязко рухва, особено на юг, където са изоставени цели градове.

Вероятно сте чували хората да казват, че маянската цивилизация е изчезнала безследно или нещо подобно. Разбира се, това е преувеличение, но наистина през десети век се случва нещо необичайно, което заличава хиляди години напредък. Обаче маите със сигурност не изчезват. Приблизително през следващите петстотин години се прегрупират, особено в Юкатан, и макар никога да не си връщат пълната слава от своите дни на разцвет, се справят много добре до мига, в който испанците идват да почукат на вратата им.

Общоприетото мнение е, че „Попол Вух“ е символичен разказ за това как посткласическите маянски култури, като тази на народа киче, побеждават съперничещи общества и след това ги оклеветяват като демони. Ако това е истина, така наречените Господари на Шибалба може да са били обикновени хора-управници и жреци на съперничещо общество.

— Обаче вие смятате, че има нещо повече от това? — попита Мадок.

— Да. И това… — Бел потупа диска — ще ми помогне да го докажа.

— Как?

— Този артефакт е от класическия маянски период. Маянският народ се е състоял от множество различни езикови групи. Господстваща е била форма на чол, която наричаме класически маянски. Вероятно е бил използван из цялата територия на маите като универсален език. Или може би само от образованите класи. Знаем много за говоримите маянски езици благодарение на работата на испанските учени, които са записали фонетична азбука, и защото много от тези езици се говорят и днес. Обаче изучаването на писмения маянски е трудна работа, защото са оцелели само няколко образци и не всички са на един и същ език.

— Нещо като това, че английският и испанският използват една и съща азбука? — попита Мадок.

— Точно така. Благодарение на няколко скорошни открития обаче, ние напредваме. И тъй като дискът използва класическа форма на маянски писмен език, знаем, че той предхожда възхода на маянския език киче с може би сто години. Това потвърждава, че някои страни от мита за Близнаците герои са били познати още преди краха през десети век.

Бел почука по фигурката в центъра на артефакта.