Дэвид Вуд - Шибалба

— Това е изображение на маянското Куче светкавица. Не знаем имената на божествата от класическия период, но иконографията се среща навсякъде из Мезо- америка. Ацтеките го наричали Шолот. Бил бог на светкавицата и бурите, но го свързвали и с основните посоки. Божество водач и придружител на душите на мъртвите, който им показва пътя до Миктлан, Мястото на сенките. В „Попол Вух“ близнаците жертват едно куче, принадлежащо на Господарите на Шибалба…

— Убили са куче? — прекъсна го Боунс. — Не е хубаво. Кучето не трябва да се убива.

— Чероките не ядат ли кучета? — попита Мадок и се ухили.

Боунс го изгледа кръвнишки.

Бел се усмихна.

— Съживили го, за да покажат властта си дори над смъртта. Действие, което накрая им позволява да победят Господарите на Шибалба. Аз смятам, че този мит, както и всички останали, е символично описание на действителни събития. Истинско пътуване да Шибалба. Това, че символът на кучето е толкова очебиен, ми подсказва, че този диск е карта. Пътеводител до онова, което аз наричам Град на Сянката.

— Ако не означава буквално задгробния живот, какво е тогава? — настоя Мадок да узнае.

— Може би се отнася да съперничеща цивилизация, непозната на историята, която предизвиква краха. Ще разберем със сигурност, когато го намерим. — Бел сви рамене. — Мога да преведа само част от глифите. Останалите са прекалено сложни. Сигурен съм обаче, че се движим в правилната посока.

— Все още ми се струва малко като скок в неизвестното — каза Мадок.

— Аз съм за — намеси се Боунс. — Тръгвали сме и по по-слаби следи от тази.

— Прав си — съгласи се Мадок. — Разбирам защо търсачите на съкровища и мародерите на гробници търсят това място, но защо Там Бродерик се интересува от него?

Бел разпери ръце в жест на незнание.

— Ще трябва да я попитате. Мога само да предположа, че знае някаква важна тайна информация.

Мадок от опит знаеше, че Там ще разиграе картите си, без да даде на някого да надникне в тях, като разкрива само толкова, колкото да започне играта. Вероятно имаше основателни причини да пази информацията в тайна, но въпреки това беше досадно.

Той кимна.

— Предполагам, ще разберем, когато намерим Града на Сянката.

— Да — съгласи се Бел. — За съжаление няма да мога да завърша дешифрирането на пътеводителя без малко чужда помощ.

— Трябва да идем на някое цивилизовано място — предложи Миранда. — Някъде, където има обхват на мобилните телефони и интернет.

Бел поклати глава.

— Помощта, от която имаме нужда, не е достъпна онлайн. Има само един човек, който може да ни помогне. Тони Гриего от Националния институт по антропология и история. Той е най-големият авторитет в превода на маянски глифи и е администратор на древния град Чичен Ица. Намира се само на няколко часа път от тук.

— Утре — каза Мадок. — В момента се нуждаем от почивка.

Бел отстъпи със свиване на рамене и се зае отново да проучва артефакта, но Мадок подозираше, че е благодарен за почивката.

След това се обърна към Боунс:

— Ези-тура за това кой ще поеме първото дежурство.

Боунс извади монета от едно песо и я сложи на палеца си.

— Казвай.

Намеси се Ейнджъл:

— Ако монетата няма три страни, ще се наложи да измислите по-добра система.

— Четири страни — обади се Миранда и излезе напред.

Мадок направи гримаса, но се опита да потисне разочарованието си.

— Мислех, че ще ми правиш компания, докато дежуря.

Боунс се усмихна на Миранда.

— Да направим отбор, а? По борба например?

— Мечтай си — отговори язвително тя. — А ти — тя посочи Мадок — трябва да си по-досетлив. Ние с Ейнджъл нямаме нужда от бавачки.

Мадок вдигна ръце.

— Предавам се. Всеки ще получи смяна. Вие ли ще изготвите разписанието, или ще ми се доверите аз да го направя?

Миранда сви рамене.

— Давай.

Боунс се изкиска, след това се хвърли на едно от леглата.

— Събудете ме, когато дойде моят ред. — Той сплете пръсти зад тила си и веднага започна да похърква.

Мадок се обърна към Миранда.

— Искаш ли първата смяна? Баща ти може да се зарадва на малко помощ при превода на диска.

Миранда кимна.

— Сигурно, но няма да съм му от голяма полза. Той е специалистът. Аз съм по грубата работа.

Това признание изненада Мадок.

— Мислех, че си…

— Археолог? Не съм.

— Още не е късно — намеси се Бел, засмя се, но престана, защото получи пристъп от хрипове.

Миранда се усмихна тъжно.

— Трябва да си стои вкъщи — тихо каза тя — И да преподава. А не да търси изгубени градове по средата на нищото. Но я се опитай да му го кажеш.