Дэвид Вуд - Шибалба

Миранда отговори с готовност:

— Трябваше да го срежа.

— Добре си направила — вметна Боунс. — Момичето има бърза мисъл.

Мадок познаваше добре стария си приятел, така че различи похвалата и я прие безусловно. Както обикновено, Боунс правеше онова, което беше негово натрапчиво поведение: да търси романтична връзка с красивата жена, която току-що е срещнал. В определен момент дори ще успее да се убеди, че това е истинската любов и жената е онази, която е чакал. Беше обичайната схема, с тази разлика, че според усещането на Мадок Миранда ще се окаже имунизирана срещу чара на Боунс. А това щеше да подлуди едрия чероки.

— Добре — каза той. — Първо, ще извадим този диск. Второ, ще разберем защо е толкова важен. Може би тогава ще научим защо някой смята, че си заслужава да убива заради него.

Докато помагаше на Чарлз Бел при карстовия кладенец и спаси между другото неговия живот — той на практика изпълни условията на услугата, която дължаха на Там Бродерик. Но на Мадок дори не му мина мисълта да се раздели с възрастния мъж и неговата дъщеря. Не и докато все още бяха в опасност и докато не се установи истинската важност на намереното в сенотето.

След като си тръгнаха от карстовия кладенец, те поеха към Тулум, но останаха там само толкова време, колкото да върнат автомобилите под наем и да вземат новия си превоз: един „Шевролет Тахо“ с достатъчно място за тях петимата и оборудването им. Щом излязоха на магистралата, поеха на юг, за да се отдалечат от курортите по крайбрежието, където, поне Мадок се надяваше на това, неизвестните врагове на Бел ще го търсят. Наеха стая в крайпътен мотел и след като провериха дали някой не ги наблюдава, влязоха вътре. Там Бел веднага извади златния диск, а Миранда своя телефон.

— Няма връзка — измърмори тя.

— Не можеш да звъннеш на гаджето, а? — попита Боунс колкото може по-небрежно, но въпросът му не прозвуча така.

Миранда го стрелна с един от изпепеляващите погледи, които се бяха превърнали в нейна запазена марка, след това му обърна гръб.

— Спокойно — подхвърли Ейнджъл и поклати глава.

Мадок седна на масата срещу Бел.

— И така, разкажете ми за Града на Сянката и защо това място е толкова важно.

Бел не вдигна поглед, а продължи да проучва диска, като плъзгаше пръсти по гравираните върху него глифи като слепец, който чете брайлов шрифт.

— Подобно на повечето древни култури, и маите са вярвали в задгробния живот в Подземното царство, което те наричали Шибалба.

— Знам. Това е тяхната разновидност на ада.

Бел наклони глава.

— Има прилики не само с библейския ад, но и с други древни традиции. Египетски, гръцки, индуистки — всички те описват място, където мъртвите изтърпяват ужасяващи мъки. Шибалба означава „място на страха“. Най-доброто описание на това място се намира в „Попол Вух“…

— Какъв поп? — прекъсна го Боунс.

Мадок го стрелна с раздразнен поглед. Същото направиха Миранда и Ейнджъл. Боунс винаги се държеше непочтително, но сега, изглежда, се опитваше да надмине себе си. Вероятно в погрешно насочено усилие да впечатли Миранда.

Бел се възползва от прекъсването и превключи на професорска вълна.

— „Попол Вух“ се превежда като „Книга на народа“. Това е сборник от митически и исторически разкази на народа киче от племето на маите, живял някога в Западна Гватемала. Съдържа устни разкази, записвани и превеждани през осемнайсети век от доминикански монах на име Франсиско Хименес. По-голямата част от това, което знаем за вярванията и традициите на маите, дължим на „Попол Вух“.

Докато говореше, Бел правеше кратки паузи, вдишвайки бързо и плитко, все едно самото говорене беше мъчение. На връщане от карстовата дупка Мадок беше забелязал, че мъжът хрипти и диша тежко, и заподозря, че има някакъв сериозен здравословен проблем. Но тъй като в момента това не ги излагаше на риск, не беше удобно да попита.

— Като казах това, трябва да добавя, ние знаем, че вярата на Хименес и правилата, наложени от Църквата, очевидно оказват влияние върху научната му работа. Той лично обявява това в предговора. Подозирам, че е наблегнал на приликите между маянския мит за сътворението и разказа в Битие — първата от петте Моисееви книги. Книгата започва с разказ как боговете са създали хората и животните. Първата версия на човечеството била с недостатъци, затова боговете я унищожили с наводнение от смола.

— Звучи познато — обади се Боунс, но изведнъж му светна. — Чакайте! Какво казахте, смола?