Дэвид Вуд - Шибалба

Загреба още от мръсотията и я избута, разшири отвора и се наслади на свежия въздух от външния свят. В този миг замръзна на място, защото вятърът донесе звука на гласове.

— Мамка му, откачи се!

— Съжалявам, момчета, но се налага да се гмурнем след него. Може да отнеме няколко минути.

Първият глас беше женски и почти със сигурност на Миранда. Вторият без съмнение беше на Боунс, но и двата бяха някак си кухи, все едно говореха в бутилка.

Следващият глас беше непознат, но ясен като камбана.

— Бъзикаш ли се? Направи голяма грешка.

Гневът в гласа на мъжа наелектризира Мадок. Той се хвърли напред, промуши се през дупката, без да има ни най-малка представа какво го очаква от другата страна. Бариерата от пръст рухна под него и той се озова на малък склон, покрит със зелена растителност. Когато се претърколи надолу, видя канията на водолазния си нож. Извади ножа и се изправи приведен, готов да нападне всеки противник.

Обаче нямаше никого.

— Стана случайно! — извика Миранда. Гласът ѝ прозвуча по-силно, но не много. — Ще се гмурна и ще го извадя. Не стреляйте!

Не стреляйте, помисли си Мадок. Значи те… които и да са… имат оръжия.

Спомни си старата мъдрост какво значи да вадиш нож на човек с пистолет, но имаше само него. Гласовете се носеха иззад хълма, който го отделяше от карстовата дупка и беше причината неговата поява да остане незабелязана. Това щеше да му осигури малко предимство, но само ако незабавно започне да действа. Започна да се катери по хълма с нож, готов за нападение.

От върха на хълма пред Мадок се откри безпрепятствена гледка към сенотето, което се намираше на около четиресет и пет метра от него. Имаше четирима мъже с пистолети, но само единият от тях изглеждаше готов да използва своя. Мъжът стоеше на ръба на дупката, стиснал с една ръка косата на Ейнджъл, а с другата беше насочил голямокалибрен револвер към водната повърхност. Чарлз Бел лежеше неподвижно на земята. Мадок се втурна надолу по хълма и успя да измине девет, тринайсет, почти осемнайсет метра, преди някой от мъжете край карстовата дупка да забележи неговото приближаване. Още две големи крачки го доближиха до средата на разстоянието, макар че мъжете започнаха да вдигат и насочват оръжията си към него.

Мамка му!

Той намести ножа в ръката си, стискайки здраво ръкохватката с палец върху плоската страна на острието. След това от движение вдигна ръка над рамото и хвърли с все сили ножа напред.

Той се стрелна напред, въртейки се бавно, докато описваше арка във въздуха. Мадок продължи да тича подире му. Целта му беше мъжът, който държеше Ейнджъл за заложник. Изборът му беше рискован. Пропуснеше ли целта си дори с малко, можеше да улучи нея, а не лошия. Но от четиримата нападатели онзи, който държеше Ейнджъл, представляваше най-непосредствената опасност.

Прицелът на Мадок беше точен. Но когато ножът стигна до края на пътя си, превъртайки се напълно, така че острието му отново да сочи напред, мъжът трепна. Вместо да улучи целта, като прониже лявата очна орбита на мъжа, острието само проряза кървава бразда по бузата му, когато прелетя.

Мадок продължи да тича, остро осъзнавайки факта, че вече няма никакво оръжие и трябва да се изправи срещу четирима неприятели с пистолети. Елементът на изненада беше преминал, но все още разполагаше с едно асо в ръкава: той не беше сам.

Ейнджъл реагира по-бързо от своя похитител. Извъртя се, за да се озоват лице в лице, и заби коляно в слънчевия му сплит. Мъжът се сви като червей на кука, а револверът и конската опашка на Ейнджъл паднаха от безчувствените му пръсти. Все още стиснала го за раменете, тя се изви и изстреля мъжа срещу един от съучастниците му, поваляйки и двамата на земята. Така за няколко секунди неравните сили се изравниха.

Почти.

Останалите мъже още държаха оръжията си.

Когато стигна до мястото на сбиването, видя как Ейнджъл заема позиция срещу един от останалите нападатели. Видя и как той вдига пистолета за изстрел.

Мадок не можеше да направи нищо. Мъжът беше прекалено далече, а и извън обсега на Ейнджъл. Мадок направи единственото, което му хрумна. Приведе се и повали Ейнджъл на земята.

В мига щом го направи, нещо изригна откъм карстовата дупка. С крайчеца на очите си Мадок зърна да проблясва злато — русата коса на Миранда. Тя и стрелецът рухнаха на земята с преплетени крайници. Мадок видя, че револверът лежи там, където беше паднал. Протегна ръка да го вземе, но с периферното си зрение забеляза, че друг стрелец се прицелва в него с полуавтоматичен пистолет, и смени посоката на движение миг преди да прозвучи изстрелът. На мястото, където Мадок беше само преди част от секундата, изригна малък вулкан от пръст. Пистолетът отново изрева, а Мадок продължи да се търкаля, едва успявайки да изпреварва куршумите, които бродираха земята, докато го преследваха.