Дэвид Вуд - Шибалба

Мадок знаеше, че ако дискът е направен от злато, ще е много по-тежък, отколкото изглежда. Предположи, че теглото му е около четири килограма и половина. Това не звучеше много и щеше да е така, ако можеха просто да излязат оттук. Плуването с тази тежест обаче беше малко по-сложно и да се опиташ просто да го извадиш, без да вдигнеш тинята, щеше да бъде голямо предизвикателство.

Щом артефактът беше напълно открит, Боунс извади мрежеста водолазна торба и започна да я надява на златния диск отдолу и отстрани. Щом се озова на сигурно място в нея, извади малък жълт подемен балон и използва своя „октопод“, за да го надуе. Подемният балон бавно се надуваше, въжето на торбата се опъна, но дискът остана на място още няколко секунди, все едно беше закотвен за дъното на пещерата. Боунс продължи да добавя въздух, докато най-накрая торбата с диска започна бавно да се издига. Тогава го придърпа без усилия като дете, което държи балон, пълен с хелий, на площада, и се обърна да даде знак на Мадок с вдигнат палец.

Докато Боунс бе зает с изваждането на артефакта, Мадок правеше снимки на изсечените в камъка глифи с водонепроницаемия си телефон. Почти сигурно пещерата е била суха, когато са сложили олтара в нея, и като се има предвид картата на местните подпочвени води, древните маи бяха намерили начин да изпомпат водата. Очевидно само толкова дълго, колкото да сложат олтара и златния артефакт. Защо го бяха направили, беше тайна, която Мадок много искаше да разкрие, особено ако отговорът беше свързан с издирвания от Бел Град на Сянката.

Той върна сигнала, след това посочи към изхода. Щяха да излязат в същия ред, както на влизане, с Мадок накрая, който щеше да прибере и пилотното въже. Боунс пръв влезе в пасажа, бутайки пред себе си подемния балон. Миранда го последва отблизо. Твърде отблизо за вкуса на Мадок. В нетърпението си тя разбърка тинята. Той почука с ръкохватката на ножа си по кислородната бутилка, за да привлече вниманието ѝ, след това направи успокоителен жест.

По-бавно.

Иззад стъклото на водолазната си маска Миранда го изгледа с раздразнение, но това кратко прекъсване даде малко пространство на Боунс.

Когато Мадок се промуши през препречващите входа към пещерата корени, видя Боунс да се издига към лазурния кръг от дневна светлина в центъра на пещерата, а Миранда отново го следваше плътно. Мадок раздразнено поклати глава и точно се готвеше да развърже монофилното влакно, когато видя Боунс рязко да отпуска лявата си ръка, а дланта му, плоска като острието на нож, разсече водата около него.

За Мадок не беше трудно да разтълкува сигнала.

Стой на място. Нещо не е наред.

Той пусна все още завързаното пилотно въже, ритна с крака и размаха ръце, за да настигне Миранда и успя да я хване за жилетката на по-малко от метър от отвора и да я дръпне назад. Докато го правеше, изпусна малко въздух от своя баластен компенсатор, за да се отдалечат от повърхността.

Миранда обаче имаше други идеи. Тя се извърна, стрелна го с един от своите погледи а ла Медуза и зарита силно с крака, за да му попречи да я дърпа надолу. Един от размаханите плавници го блъсна по ръката и той разтвори пръсти. Това ѝ позволи да се стрелне нагоре, а Мадок започна да потъва като камък.

Изплю регулатора си и извика предупредително във водата, но Миранда дори не се обърна.

Миранда нямаше представа защо Мадок се побърка и я нападна. Може би беше объркал пълнежа на своите бутилки и сега дишаше някаква екзотична смес от газове. Или просто се беше паникьосал.

Друга възможност беше той и неговият приятел да се опитат да откраднат диска.

Съмняваше се, че случаят е такъв, но не можеше да се сети за по-добро обяснение на възмутителното поведение на бившия военноморски тюлен.

Изскочи на повърхността и веднага ритна с крака, за да се отдалечи от Боунс. Едрият индианец се беше ухилил като луд.

— Какво има? — извика тя.

И в този миг осъзна, че това не беше усмивка, а по-скоро гримаса. През стиснати зъби той отговори.

— Имаме компания.

Случващото се беше като дежавю. Един див на вид местен се беше надвесил над нея и Боунс. Не беше от по-раншната двойка, а някакъв друг тип, но единствената разлика освен тази беше, че мъжът беше насочил голям револвер.357 „Магнум“ срещу тях.

Много беше подценила решимостта и възможностите на местните бандити.

— Престанете да ми губите времето! — извика мъжът. Говореше английски с лек акцент. — Дайте ми намереното или ще убием вашите приятели!