Дэвид Вуд - Шибалба

— Не зная дали отговарям, но съм лекар към Министерството на здравеопазването. Аз се обадих за карантината — обясни Мария.

Зад плексигласовата лицева маска изражението на жената беше неразгадаемо. Тя кимна към къщата зад нея.

— Вътре ли са заразените?

— Да. Един току-що умря. Други трима са в напреднало състояние. Останалите не са толкова зле, но въпреки това са в критично състояние.

Жената се обърна, без да обръща повече внимание на Мария, и заговори на войниците:

— Вътре има множество обекти. Обезопасете ги за транспорт.

Мария зяпна от изненада, когато чу жената да говори на английски.

— Вие от американския Център за контрол и превенция на заболяванията ли сте? — попита тя на същия език.

— Нещо такова — отговори жената и се обърна, докато войниците се втурнаха покрай Мария и влязоха в къщата.

Надолу по пътя други войници събираха групи селяни, въпреки че не изглеждаха болни. Мария знаеше, че трябва да изпитва облекчение заради бързия и решителен отговор, но вместо това се уплаши, и то не само заради странното заболяване.

След няколко минути от къщата излязоха двама войници, които носеха на носилка един от заразените в последен стадий. Жената в костюма за химическа защита ги спря и след кратка оценка на товара им махна да продължат. Войниците занесоха пациента в един от хеликоптерите и изчезнаха вътре. Скоро и останалите заразени бяха изнесени един по един на носилки, включително трупът на починалия мъж.

Мария отново заговори жената:

— Къде ще ги карате?

Жената вдигна ръка, за да я накара да млъкне, и тогава Мария осъзна, че тя разговаря по телефона или по радиостанция. Не можа да чуе разговора, но след като и последният пациент беше пренесен в чакащия хеликоптер, жената подвикна на един от войниците.

— Взехме това, което ни трябваше. Разчистете.

Шибалба беше име, което Мадок бе чувал. Това беше древната маянска разновидност на пъкъла — животът след смъртта, страната на мъртвите и така нататък. Не беше действително място и той го каза на Чарлз Бел.

— Може и да е така — отговори археологът със същия сериозен тон, — но Градът на Сянката е истински. Златният диск, която Миранда намери в карстовата дупка, го доказва.

Мадок не настоя за повече информация. Артефактът беше достатъчно реален. Беше го видял на видеозаписа от екшън камерата на Миранда. Сега беше без значение дали той доказва съществуването на Града на Сянката и Шибалба, или на нещо друго. Там Бродерик го беше помолила да помага на Бел и в момента това означаваше да помогне на археолога да извади златния диск от сенотето. По тази причина двамата с Боунс сега бяха оборудвани и готови да се гмурнат в дълбините. За съжаление дъщерята на Бел беше настояла да дойде с тях.

— Зная точното място, където е — ги беше уверила тя. — Честна дума, не се налага да влизате във водата. Дайте ми назаем една водолазна бутилка и след двайсет минути ще я донеса.

— Защо ти е една от нашите водолазни бутилки? — попита Боунс. — И като стана дума за това, защо не го извади още при първото гмуркане?

— Прав е — обади се Мадок. — Глупаво е било да се гмуркаш сама. Извадила си късмет, че си се върнала. Бъди благодарна за този дар и недей да изкушаваш съдбата.

— Добре де — озъби се тя, — ще ви позволя да дойдете с мен.

— Ще ни позволиш…

— Знам къде е. Колкото по-дълго стоим тук и спорим кой да се гмурне, толкова по-вероятно е тези бандити да се върнат, за да довършат започнатото.

Това тежеше върху съзнанието на Мадок. Беше успял да зърне само единия от двамата мъже, от които Бел и дъщеря му твърдяха, че са били заплашвани. Този тип не изглеждаше особено опасен — беше побягнал още преди Мадок и неговият приятел да се появят. Но това не означаваше, че няма да се върне.

Затова се обърна към Боунс:

— Може би един от нас трябва да остане тук. За всеки случай.

Тогава се обади Ейнджъл:

— Мисля, че мога да удържа двайсет минути и без телохранител.

— Не исках да кажа… — Мадок почувства, че бузите му се изчервяват от смущение.

— О, братко, със сигурност искаше — наля масло в огъня Боунс.

Мадок въздъхна.

— Вероятно си прав. — Той пристъпи към Ейнджъл. — Не поемай рискове. Ако възникнат някакви неприятности…

— Ще се справя с тях — отговори тя с глас, пълен с увереност.

Бог да ме пази от силни и независими жени , макар че точно това обичаше у Ейнджъл Боунбрейк.

Той погледна към Миранда, която, изглежда, едва се удържаше да не избухне в смях, и поклати глава.