Дэвид Вуд - Шибалба

— Вероятно е просто съвпадение.

— Чичо, казвай каквото има да казваш.

— Има сведения… по-скоро слухове за странно заболяване. Треска, която предизвиква делириум и кръвоизливи.

— Нищо не съм чула.

— Не тук. В Северен Хондурас, недалеч от руините на Копан. — Ектор направи малка пауза, после добави: — Причината може да е откриването на Ел Гия.

Изабела рязко си пое дъх. Никога не беше вярвала в историите на своя чичо, но мястото съвпадаше, както и симптомите, които описа.

— Треската се разпространява — продължи Ектор. — Селяните са започнали да я наричат El Cadejo Negro — Черното куче на дявола. — Той сви рамене. — Това също може да е просто съвпадение.

— Сигурно не вярваш в тези приказки. Ако някой е открил Ел Гия, ние трябва да действаме бързо.

Необяснимо защо Ектор се усмихна.

— Какво, не си ли съгласен?

— Разбира се, че съм. Зарадва ме това „ние“.

Мария кара само до главния път, където можеше да улови сигнал с мобилния си телефон, и се обади в Министерството на здравеопазването.

Нейният началник там реагира точно както беше очаквала: от неверие през отрицание до безпомощност. Да, ще обяви извънредно положение и ще извика армията, за да наложи карантината, но не можеше да направи кой знае какво за заболелите. Правителството едва успяваше да плаща на лекари като Мария подаянието, което сега получаваха. Със сигурност не разполагаше с парите, ресурсите и нужните хора, за да се бори с избухването на епидемия от заразна болест. Налагаше се да събере ресурси извън бедната централноамериканска държава и за да го направи, трябваше да изложи случая лично на президента.

Той говореше бързо и на няколко пъти се повтори. Мария разбра, че се опитва да избегне темата за нейното собствено здраве и вероятността също да е била изложена на патогена. Вярно бе, беше изложена, но имаше основание да се надява. Не беше имала пряк досег с никого от заразените. Е, разбира се, с изключение на старата жена, но това беше станало пътьом.

Контактът „кожа до кожа“ беше ли вектор [7] Вектор в епидемиологията е организъм, който сам по себе си не причинява болест, но разпространява заразата. — Б. пр. ? Нямаше представа.

Хондурас имаше своя дял от тропически болести — повечето пренасяни от комари, като малария и зика. Това обаче беше нещо различно. Първата стъпка в борбата срещу него щеше да бъде да се събере повече информация за начина, по който се разпространява. А единствената възможност да се направи това, беше Мария да се върне в опасната зона.

Тя бързо прекрати разговора, обърна лендкрузъра и пое назад по планинския път. Когато наближи селото, на пътя срещу нея се показа мъж.

Първо започват да бродят.

Спря в средата на пътя на около петнайсет метра от него. Когато той се довлече по-близо, тя си надяна чифт ръкавици, сложи си маска и слезе, за да го посрещне.

— Лечителке! — извика мъжът, все едно беше видял стара приятелка.

— Добър ден, господине. Какво правите тук на пътя?

Челото на мъжа се нагъна в неуверено смръщване.

— Аз… — Той поклати глава, все едно не можеше да се сети за някаква причина. — Търсих те. В селото има болест.

Мария разбра, че се опитва да си намери извинение, и се отбеляза наум този симптом. Високата температура би могла да обясни непостоянното поведение, но мъжът нямаше вид на човек в хватката на делириума. Очите му бяха кръвясали, сякаш възпалени от някакъв алерген, но иначе изглеждаше в добро здраве. Все едно тялото му беше решило да го изведе на разходка и сега мозъкът му се опитваше да измисли разумно обяснение за този натрапчив импулс.

Каква беше тази болест, която караше хората да излизат, за да бродят?

— Да — отговори тя, — зная. Затова съм тук. Ще ме заведете ли в селото, за да ми покажете къде са болните хора?

Мъжът изглеждаше колеблив.

— Аз наистина трябва да… — После се смръщи отново.

— Моля ви. Аз просто искам да помогна.

Той направи още една крачка, сякаш подтикът да се движи беше неустоим.

Миранда реши да смени тактиката.

— Разкажете ми за Кадехо ?

Мъжът отново спря на място.

— Кучето?

— Видяхте ли го? Диего показа ли ви го?

— Не. Някъде го скри. Само неколцина мъже го видяха. Сега са мъртви. Аз помогнах да ги погребем.

Беше лелеяла надежди, че всички заразени са били изложени на някакъв токсин от артефакта, който Диего беше намерил, но ако съдът с формата на куче беше изчезнал, това означаваше, че инфекцията се предава от човек на човек.