Дэвид Вуд - Шибалба

— А аз не бях — оплака се Боунс. — Всъщност пътувах за Лас Вегас. Градът на греха, маце. Точно сега трябваше да бъда дълбоко навлязъл в евтино къркане и евтини… — Той стрелна с поглед Миранда. — ъъъ… бюфети.

— Както и да е — каза Мадок. — Можем да ви помогнем. Както казах на доктор Бел, ние сме опитни водолази и морски археолози. Знаем какво правим и ще се радваме да ви помогнем. — Той направи кратка пауза и добави: — С каквото можем.

— Какво беше това, което току-що видяхме? — попита Боунс. — Неприятности с местните?

Миранда явно не беше доволна от обяснението.

— Защо правителството толкова се интересува от онова, което прави баща ми?

Мадок погледна Бел, после сви рамене.

— Ще трябва да попиташ него за това. Не ми казаха повече. Човекът, който ни изпрати тук, се занимава с много неща и рядко изпитва нужда да обяснява.

— Типично — подхвърли Миранда.

Това беше странен коментар, но Мадок реши да не задълбава.

— Там е корава жена — добави Боунс, — обаче е на правилната страна.

— Правилната страна на какво? — възрази Миранда.

Боунс сви рамене.

Миранда се смръщи, после се обърна към Ейнджъл.

— И вие ли сте археолог?

— Нищо подобно — отговори тя и завъртя очи. — Оставям това на тези двама гении.

— Тя е боец в клетка — каза Боунс с нещо, което човек можеше да сбърка с братска гордост. Мадок знаеше, че неговият приятел просто се опитва да впечатли другата жена.

Миранда въобще не беше впечатлена — напротив. Лицето ѝ потъмня от яд или може би от смущение.

— Щом не искаш да ми кажеш — добре, но няма нужда да се правиш на глупак.

— Всъщност не е — намеси се Ейнджъл. — Е, разбира се, че е, но в този случай казва истината. — Тя направи крачка напред и стисна ръката на Миранда. — Обаче предпочитам да го наричам смесени бойни изкуства. Боец в клетка ми звучи малко боклучаво.

Миранда изглеждаше леко смаяна от жеста ѝ, но омекна.

— Наистина? Вие сте СБИ боец? Добра ли сте?

Ейнджъл се усмихна.

— Справям се.

— Предполагам, че не ви удрят често по лицето.

— Опитвам се да не им позволявам — отговори Ейнджъл. — Не искам да заприличам на този орангутан. — Тя игриво тупна Боунс по рамото.

Усещайки, че Миранда е готова да свали гарда си малко, Мадок опита да насочи разговора към по-неотложен въпрос.

— Сериозно, кой беше този мъж, с когото се сблъскахме преди малко? Проблеми ли имате?

Миранда се обърна към баща си с въпросителен поглед. Бел изглеждаше несигурен.

— Някакви хулигани, които си мислеха, че сме намерили нещо важно.

— А намерихте ли? — настоя Мадок.

— Още нямахме възможност да говорим за това — каза Миранда. — Татко, долу има трупове.

Бел кимна.

— Да, маите понякога са извършвали жертвоприношения и са хвърляли жертвите в карстовите дупки.

— Мислех, че се наричат майа — намеси се Ейнджъл.

— Често срещано недоразумение — обясни Бел. — Народът се нарича маи, а тяхната архитектура и така нататък — маянски. Маянски е и езикът, който са говорили.

Мадок кимна.

— Някои от труповете са много по-скорошни — каза Миранда. — Може би на не повече от година или две.

— Вероятно местният картел, който търгува с наркотици, използва сеноте, за да изхвърля убитите — предположи Боунс. — Може би затова са опитали да ви подплашат.

Бел сякаш се оклюма.

— Колко жалко. Може би това е обяснението защо това сеноте го няма на картите. — Той замълча за малко. — Господа, благодаря ви, че прекъснахте ваканцията си, за да дойдете тук, но изглежда съм прибързал с моите очаквания. Трябва да го оставим на властите.

Мадок забеляза колебание, изписано по лицето на Миранда. Тя прехапа устна, после заговори отново.

— Татко, долу намерих още нещо. Златна чиния, горе-долу толкова голяма. — Тя показа с ръце колко е диаметърът на артефакта, който изпусна. — Лежеше на каменна маса… може би беше олтар. Трябваше да я оставя, но зная точно къде е.

Облакът, изписан по лицето на Бел, се разпръсна.

— Имаше ли глифи по нея? Опиши ги.

— Имам ги на видеото. Но не това беше мисълта ми. Не можем да кажем на полицията за това място.

— Божичко, права си.

Мадок местеше очи между бащата и дъщерята, после погледна към Боунс, който кимна леко. Очевидно приятелят му мислеше като него.

— Доктор Бел, преди да направите нещо, което може да е незаконно, трябва да ни кажете какво точно търсите тук.

Бел сви устни, но после отговори с нисък глас, почти шепнешком:

— Ciudad de Sombra.