Дэвид Вуд - Шибалба

— Ей, по-спокойно. Не го наранявайте!

— Излизай оттам — каза мъжът и за да подчертае думите си, разтърси стария Бел.

Миранда спусна ръце във водата и заплува кучешката към въжената стълба, която висеше от края на карстовата дупка. Хвана се за нея с едната ръка, а другата протегна надолу, за да свали плавниците и същевременно да извади ножа, закрепен за десния ѝ прасец, но преди да успее да го направи, мъжът се наведе над отвора, за да я държи под око. Тя реши да остави ножа на мястото му. Със закачени на единия пръст каишки на плавниците започна да се качва по въжената стълба.

Когато се прехвърли през ръба, видя, че мъжът, опрял нож в гърлото на баща ѝ, не е сам. Втори мъж стоеше зад тях, небрежно стиснал в десния си юмрук ръкохватката на мачете. Миранда внимаваше да не среща погледите им и да не прави резки движения, които биха могли да бъдат изтълкувани като заплашителни. Това беше единственият начин тя и нейният баща да оцелеят.

Вдигна левия си крак до следващото стъпало, прехвърли цялата си тежест върху него и после се изстреля нагоре с взрив от енергия. Когато се изправи, запрати плавниците по мъжа с мачетето.

Докато летяха във въздуха, плавниците приличаха на прилепови криле. Мъжът реагира предсказуемо: замахна с мачетето и ги свали на земята с острието. Но преди да успее да го направи, Миранда се приземи приклекнала на няколко сантиметра от края на карстовата дупка до баща си.

Мъжът, който държеше Чарлз Бел, също реагира предсказуемо. Вместо да го заплаши, той съсредоточи вниманието си върху непосредствената опасност. Блъсна заложника си настрана и замахна с ножа си към Миранда.

Ала нея вече я нямаше там, защото се завъртя и отдръпна. Когато се върна, свали водолазния самар, хвана го с две ръце и се завъртя като олимпийски хвъргач на чук, събирайки инерция. Празната осемдесетлитрова бутилка изсвистя във въздуха, уцели мъжа в ръката и изби ножа от хватката му.

Тя замахна отново. Водолазната бутилка отново изсвистя и се стовари върху рамото на мъжа с достатъчно сила, за да го накара да залитне и да падне в карстовата дупка.

Миранда зае позиция и запрати водолазната бутилка по мъжа с мачетето. Тя улучи вдигнатото острие и макар мъжът да не изпусна оръжието, ударът го накара да залитне назад.

Той възстанови баланса си и отново вдигна дългия нож, но Миранда вече беше извадила своя и започна да го дебне като пантера, готвеща се за скок. Нейната безстрашна агресия се оказа твърде много за мъжа. Той се обърна и хукна към дърветата.

Миранда се впусна след него, но само след няколко крачки спря. Беше боса и ако мъжът променеше мнението си и решеше да опита късмета си в бой с ножове, дължината на мачетето щеше да му осигури предимство. Освен това не биваше да оставя баща си сам.

Върна се точно навреме, за да види как другият мъж излиза от дупката. Той погледна към Миранда и ножа в ръката ѝ, после покрай нея към гърба на отстъпващия си съучастник. Сетне и той хукна по същата пътека, която Миранда и Бел бяха използвали, за да стигнат до карстовата дупка.

Тя се хвърли напред, за да попречи на бягството му, но се оказа около половин секунда по-бавна. Докато се промъкваше край нея, той неочаквано се закова на място, отскачайки назад, сякаш се беше блъснал в дърво.

Не, не беше дърво, видя Миранда, а нещо… по-скоро някой, почти също толкова непоклатим. Беше мъж, вероятно местен, като се съди по цвета на лицето му, но същевременно се оказа и най-големият мексиканец, когото бе виждала. Извисяваше се доста над метър и осемдесет, а дългата му черна коса беше опъната назад и вързана на конска опашка. Носеше тъмносиви шорти карго, хавайска риза с цветни мотиви, а под нея черна тениска с надпис: „Не казвам, че бяха извънземни…“. Тясната тениска подчертаваше широките му гърди и мощните му ръце, стиснали водолазни бутилки. Бяха дебели колкото краката на Миранда.

— Опа, амиго — подхвърли големият мъж саркастично с дълбок и звучен глас. — Къде е пожарът? — попита той на испански.

Неговият акцент и изборът на думи подсказаха на Миранда, че не е местен, а американец. Вторият поглед я убеди, че става дума за индианец.

Мокрият до кости кандидат-убиец скочи и се опита да заобиколи едрия мъж, но се изправи лице в лице с друг човек. Той не можеше да бъде сбъркан с местен. Косата му беше руса, а очите с цвета на бурно море. Беше с около половин глава по-нисък от индианеца, но не по-малко широкоплещест.

Беглецът се обърна и хукна да бяга, пробивайки си трескаво път през шубраците под дърветата.