Дэвид Вуд - Шибалба

— Добре, ще ти позволим да дойдеш с нас, но ще го направим по нашите правила. Сложи си оборудването. Погрижи се да имаш три източника на светлина. Освен това няма да бързаме. Ако разбъркаш тинята в тези пасажи, ще трябва да плуваме на сляпо. Щом ни покажеш входа за страничния проход, Боунс ще поеме водачеството и ще опъне пилотно въже.

Боунс наклони глава към своя приятел.

— Мадок преподаваше в детската градина. Личи си, нали?

Усмивката на Миранда премина в смръщване. Тя си сложи водолазната жилетка, заредена с една от бутилките, които Мадок беше донесъл.

— Боунс ще води — продължи Мадок, — защото където дебелият му задник може да влезе, ние няма да имаме проблеми да минем.

— Разбрах — отговори рязко Миранда. После пристъпи към ръба на карстовия кладенец, направи крачка и скочи във водата.

Боунс вдигна ръце, все едно се предава, и я последва във водата.

Щом се озова в кладенеца и започна да диша от шланга, Мадок се почувства малко по-добре. Това беше неговата среда. Във водата и под нея се чувстваше много по на място, отколкото на сушата. В тихата самота имаше някаква мечтателност и безтегловност, които го утешаваха и изпълваха с енергия. Кристално чистата вода в карстовата дупка само усилваше тези преживявания.

Жалко, че трябваше да бързат с гмуркането.

Миранда беше на около шест метра пред него и размаха фенерчето си, за да привлече вниманието му. Тя плуваше около някакви преплетени корени, които отчасти закриваха тъмен отвор на пещера. Боунс вдигна палец, че е разбрал, доплува до мястото и започна да дърпа корените. Когато разчисти достатъчно голямо място, за да може да мине, издърпа около две стъпки монофилно влакно от макарата, закачена за сбруята му, завърза го за един от корените и после се промъкна в отвора.

Миранда, изглежда, сметна това за разрешение да го последва, което и направи, и преди Мадок да успее да стигне до пасажа, тя изчезна.

Мадок ритна с крака, за да разгледа отвора отблизо, хвана се за влакното и я последва. Видя силуета ѝ на светлината от фенерчето ѝ. Тя се движеше по-бързо, отколкото му се щеше. Свидетелство за това бяха малките облаци тиня, които сега замъгляваха водата в прохода. Те не можеха да заплашат гмуркането, а и знаеше, че не само Миранда е виновна, защото Боунс беше този, който задаваше скоростта. Въпреки това се подразни. Гмуркането в пещери поначало се смяташе за най-опасния развлекателен спорт според броя смъртни случаи сред хората, които го упражняваха. По-опасно дори от високопланинско катерене или бейсджъмпинг. Когато ставаше дума за пещерно гмуркане, изразът „прекалено внимателно“ нямаше място. Особено тук, където повърхността беше толкова измамно близка.

Може би Боунс беше прав, че се държи като майка орлица.

Скоро излезе от пасажа в пещерата, която беше видял на заснетото от Миранда видео. Боунс беше оставил макарата с монофилно влакно в края на тунела заедно с няколко зелени химически свещи, за да увеличи видимостта му. Мадок запомни всички останали отвори на проходи наоколо, които бяха разположени по окръжността на пещерата. Бяха дванайсет, разположени повече или по-малко симетрично, подобно на часовете върху циферблат. Беше малко вероятно всички да са с естествен произход. Това подсказваше, че в древността карстовата дупка е служила на някаква особено важна цел. Съжали, че нямат време да проведат по-подробно проучване на цялата система. Ала килимът от човешки тела правеше това начинание невъзможно. Щом дискът се окажеше в техните ръце и се измъкнеха на безопасно разстояние от карстовия кладенец, трябваше да оставят анонимна информация на мексиканските власти. И да се надяват, че след като полицията си свърши работата, властите ще предадат сенотето на археологически екип.

Боунс и Миранда едва се виждаха зад гравирания каменен олтар в центъра на помещението. Мадок се оттласна с крака, за да стигне до тях и да наблюдава изваждането на артефакта. Дискът беше паднал сред купчината кости, която, както Мадок сега видя, се състоеше най-малко от няколко слоя. В пещерата имаше десетки трупове. Повечето най-вероятно бяха принесени в жертва от древните маи и техните кости бавно, но сигурно се разтваряха. Но както им беше казала Миранда, много от скелетите очевидно бяха скорошни попълнения.

Златният диск беше кацнал върху гръдния кош на стар скелет, стоварвайки се върху него с достатъчно сила, за да проникне през ребрата. След себе си беше оставил кратер от удара в слоевете утайки наоколо. Боунс вадеше грижливо парчетата кости, които покриваха лъскавия жълт диск, като внимаваше да не разбърка тинята.