Дэвид Вуд - Шибалба

— Мисля да го задържа — продължи той. — Нямаш нищо против, нали?

Мъжът не отговори.

— Обаче не мога да разбера как боклук като теб, бандит, е успял да се сдобие с подобно оръжие. Това ме кара да мисля, че си нещо повече от прост… — той направи гримаса — бандит. Затова хайде да опитаме отново. За кого работите?

Мъжът издаде брадичката си напред и сви устни в знак, че няма да говори.

Боунс го гледа в продължение на няколко секунди, после плъзна поглед по останалите мъже.

— Добре, не ми се искаше да го правя, но ти, изглежда, няма да ми оставиш друг избор. Мадок, ще ми трябва литър машинно масло и четири пръчки, дълги около петнайсетина сантиметра. Нали разбираш, два пъти дължината на твоя…

— Да, разбрах — побърза Мадок да го прекъсне. Той стана и се запъти към мястото, където бяха оставили екипировката си, като се преструваше, че търси поисканите неща.

— Какво ще правите? — попита Миранда, разигравайки невинно любопитство. Тя знаеше много добре какво ще прави Боунс и въобще не изглеждаше ужасена.

На Мадок му стана неприятно от това. Спомни си как безстрашно и резултатно бе повалила един от нападателите и реши, че Миранда Бел е нещо повече от онова, което човек може да види на пръв поглед.

— Това е номер, който научих по време на военната си служба — отговори Боунс с радостно очакване. — Гарантирано ще накара всеки да проговори. Разбира се, ако преди това не умре. Доста е гадно. Машинното масло е основната съставка. Иначе не можеш да вкараш пръчката.

— Къде?

Преди Боунс да успее да отговори, друг от пленниците се загърчи и закрещя в широката лепенка, която запушваше устата му.

— Мадок, задръж — подвикна Боунс. — Чакай да видим какво има да казва този шегаджия.

Той залепи отново устата на мъжагата с револвера, а после дръпна тиксото от устата на другия.

— Добре, амиго . Говори!

— Наеха ни да ги проследим — кимна онзи към Бел и дъщеря му. Английският му беше развален, но разбираем. Дадоха ни пари и оръжия и казаха да ги проследим. Десет хиляди песос, ако вземем онова, което намерят.

— Кой ви нае? Картелът?

Мъжът поклати глава.

— Не. Двама мъже. Не съм ги виждал преди. Богати типове. Опитаха се да го скрият, но видях модните им прически и женските им нокти.

— Мексиканци? Грингос?

— Не звучаха като грингос, но… — Мъжът сви рамене. — Казаха само възрастния мъж и момичето. Не знаехме, че си имат компания.

— Да. Обичаме да прецакваме добрите планове на разни боклуци и долни типове. В случай че не знаете, вие, момчета, сте от последните.

Мадок приклекна до Боунс.

— Хайде, трябва да научим повече от това. Как са ви намерили тези типове?

Мъжът поклати безпомощно глава.

— Кълна се, не знам.

— Идват ли подкрепления? Имате ли приятели, които ви чакат в гората?

Мъжът поклати глава.

Боунс погледна към Миранда.

— Какво мислиш? Казва ли истината?

Миранда започна да обмисля въпроса с изиграна сериозност.

— Не знам. Изглежда има само един начин да разберем. С пръчка и машинно масло.

— Моля — изпъшка пленникът. На очите му се появиха сълзи и във въздуха се понесе миризмата на прясна урина.

Боунс го накара да млъкне с парчето лепенка и се изправи в целия си ръст.

— Това е всичко, което знае. Типичен мошеник. Никаква сила. Предлагам да ги съблечем голи и да ги набием на колове. Това е стар индиански номер.

— Не мисля, че трябва да стигаме толкова далеч — възрази Мадок, който вече не беше напълно сигурен, че неговият приятел се шегува. — Взехме им оръжието, телефоните и ключовете. Ще им трябва време, за да се освободят, и няма да могат да ни последват, нито да се обадят за помощ. Повече ме притесняват типовете, които са ги наели.

— Ей, чакайте — извика Ейнджъл. После забърза и спря пред мъжа, който по-рано я беше държал под прицел със своя револвер. Няколко секунди го оглежда с хладен поглед и след това с бързината и яростта на гърмяща змия го изрита в главата. Тя се килна назад и тялото му се отпусна, защото изгуби съзнание. Тогава Ейнджъл се обърна към Мадок.

— Съжалявам, но трябваше да се освободя от това.

Мадок ѝ се усмихна, след това се обърна към Бел.

— Очевидно някой ви преследва. Някакви идеи кой може да е?

Бел поклати глава, но очите му се стрелкаха неспокойно насам-натам.

— Никой не знаеше, че ще дойдем тук.

Мадок се убеди, че Бел знае повече, отколкото признава, но реши да не го притиска.

— Имам идея как можем да разберем, но първо трябва да научим какво е толкова важно в този диск. — Той погледна към Боунс. — Като стана дума за него, къде е?