Дэвид Вуд - Шибалба

После пистолетът замлъкна. За всеки случай Мадок се претърколи още няколко пъти, след което скочи на крака, заел бойна поза. Но се оказа, че няма останали на крака врагове. Ейнджъл беше коленичила върху мъжа, който току-що се бе опитал да го убие, налагайки го безмилостно с юмруци. А Миранда беше възседнала онзи, който се бе опитал да застреля Ейнджъл, и го беше приковала в класическа поза, яхнала гърдите му.

Изглежда някой я е учил как да се бие , помисли си Мадок разсеяно.

Оставаха двамата, които Ейнджъл бе повалила, когато Мадок нападна. Единият от тях, мъжът с големия револвер, беше извън строя, но другият правеше опити да се изправи. Мадок го връхлетя, поваляйки го с чуков удар с двете ръце.

В този миг някакво движение в карстовата дупка привлече вниманието му. Той се завъртя, за да посрещне тази нова опасност, но това беше Боунс, който бе приклекнал в бойна поза и пръстите му обхващаха ръкохватката на ножа.

Мадок издиша дъха, който дори не бе усетил, че е затаил, и се усмихна на своя приятел:

— Тъкмо навреме.

Когато Боунс и Мадок обездвижиха четиримата нападатели със свински опашки и залепиха устите им с широко тиксо, Миранда и Ейнджъл се погрижиха за Чарлз Бел. На дясното му слепоочие имаше разкъсване, вероятно от силен удар с ръкохватката, който мъжът с големия револвер му беше нанесъл. Ударът го беше повалил в безсъзнание, но те го събудиха лесно и той не показа някой от тревожните симптоми, които щяха означават сътресение на мозъка. Раната беше плитка, но от нея течеше кръв. За щастие Ейнджъл разбираше едно-друго от лекуване на рани. Тя почисти разкъсването с минерална вода и постави лепенки за безшевно затваряне тип „пеперуда“ от аптечката, която бяха донесли.

Миранда огледа редицата пленници и посочи един от тях:

— Това е мъжът, който побягна, когато вие дойдохте.

— Неговите приятели са се озовали ужасно бързо тук — отбеляза Мадок. Макар да бяха само на шестнайсет километра от крайбрежния курортен град Тулум, карстовият кладенец се намираше в отдалечен край на археологическия резерват. И беше достъпен само по примитивни черни пътища и три километра и половина път пеша през пресечена местност.

— Какво ще ги правим? — попита Миранда.

Боунс изгледа единия от тях, който преди това беше държал Ейнджъл за конската опашка и вероятно беше техният водач. След това кимна към карстовата дупка.

— Защо просто не ги изчезнем?

Мадок знаеше, че приятелят му не предлага наистина да извършат хладнокръвно четири убийства, но техните пленници не го знаеха. Местният бандит пребледня и извика нещо зад широката лепенка, която запушваше устата му.

— Добра идея — включи се в играта Мадок, — но не преди да разберем какво търсят тук и за кого работят.

— Какво ви кара да мислите, че работят за някого? — възрази Миранда. — Може би са просто обикновени banditos .

— Banditos — повтори Боунс думата на испански, наслаждавайки се на нейното звучене. Той се наведе и дръпна тиксото от устата на мъжа, от която се изля поток испански ругатни.

Боунс стрелна с поглед Ейнджъл.

— Май си го ударил твърде силно, защото е забравил да habla Ingles [9] Говори английски (исп.) — Б. ред. .

Той притисна лепенката на място, извади водолазния нож и приближи острието до изскочилите му от ужас очи.

— Е, бандите, хайде да опитаме отново. Ще сваля лепенката, а ти ще ми кажеш какво правите тук и за кого работите. Comprende [10] Разбра ли? (исп.) — Б. ред. ?

В първия момент мъжът го изгледа заплашително, но накрая кимна в съгласие.

Боунс отново дръпна тиксото от устата му, предизвиквайки друга ругатня, но след това мъжът заговори на английски:

— Тя го каза — кимна той към Миранда. — Ние сме просто бандити. Видяхме ги да се гмуркат за ценности в сеноте. Съкровищата са наши, а не на някакви грингос .

— Как ни открихте тук? — попита Миранда.

Мадок я изгледа предупредително, надявайки се, че тя ще разбере посланието. Остави Боунс да се оправя с него.

— Двама гринговци се навират в гората? Не беше трудно да ви намерим.

Докато мъжът говореше, Боунс продължаваше да държи ножа в полезрението му и с палец опитваше острието. В този момент го свали и вдигна револвера, който мъжът беше изпуснал.

— Хубаво оръжие — отбеляза той.

Не бъркаше, защото беше „Смит & Уесън“, модел 686 с рамка Л, калибър.357 Магнум. Тежък револвер, обаче в големите ръце на Боунс не изглеждаше твърде заплашителен.