Дэвид Вуд - Шибалба

— Човече, излагаш се — каза Мадок тихо, макар че имаше малка вероятност да ги чуят в първата количка.

— Кога ме е спирало това? — отговори Боунс с усмивка. — Между другото, денят, в който ще ти поискам съвет за жена, ще е този, в който изгубя топките си.

— Разбира се, имаш много по-богат опит какво не трябва да правиш. Повярвай ми, не си нейният тип.

— Какво те кара да говориш така? — Боунс му отправи кос поглед. — Да не мислиш, че ти си нейният тип? Бъди внимателен. На малката ми сестричка това може да не се хареса.

Ейнджъл се наведе към тях.

— Мисля, че „малката сестричка“ е типът на Миранда Бел.

Мадок се обърна към нея.

— Значи не съм си въобразил, а?

— Не. Това не е първият път, когато трябва да се оправям с нещо подобно. — Тя го потупа по рамото. — Не се тревожи, скъпи. Ти си моят тип. Край на историята.

Боунс реагира, все едно беше получил токов удар.

— Какво, искаш да кажеш, че е… — Гласът му заглъхна, очите му се уголемиха, а устните се извиха в похотлива усмивка, когато филмът се завъртя в главата му. Обаче само след миг усмивката изчезна и той рязко се обърна да погледне Ейнджъл. Потръпна и извърна глава. — Стига бе.

Той стисна волана, впери очи право напред и за известно време потъна в мълчание. След малко обаче каза:

— Може би просто още не е намерила истинския.

Ейнджъл изпръхтя презрително.

За щастие по-нататъшното обсъждане по тази тема бе прекратено, защото пред тях се показаха руините на Чичен Ица.

Бел въобще не беше преувеличил въздействието на туризма. Широките затревени пространства бяха претъпкани с туристи, които си правеха селфита, и амбулантни търговци, предлагащи шапки и ягуарови маски. Други свиреха на сиринги, за да изкрънкат дребни монети. Повечето, изглежда, познаваха Гриего, защото се държаха настрана от тях, но неколцина бяха достатъчно предприемчиви, за да се приближат към Мадок, размахвайки стоката си и подвиквайки:

— Хайде, гринго, пет долара.

— Това прилича на някакъв шибан ренесансов панаир — изръмжа Боунс, — но пренесен в Мексико.

Мадок се засмя в знак на съгласие, но въпреки противното нахлуване на комерсиализацията не можеше да не се замисли за историята на мястото. Пътеводителите, които беше прочел, сочеха, че Чичен Ица е един от малкото маянски градове, който не е рухнал в края на класическия период, а е бил заселен от около 600 г. пр. Хр. до идването на испанците девет века по-късно.

Без съмнение централното място в обекта заемаше El Castillo — Замъкът. Така конквистадорите бяха нарекли високия двайсет и четири метра пирамидален храм на Кукулкан. Пирамидата беше забележителна и по причини извън очевидните. Стълбищата, които се издигаха в средата на четирите ѝ страни, имаха точно по деветдесет и едно стъпала, които заедно с платформата на върха правеха по едно стъпало за всеки ден от слънчевата година. Освен това храмът беше разположен така, че при равноденствие северозападният ъгъл на пирамидата хвърляше върху северната балюстрада сянка с формата на змия, която в продължение на следобеда се извиваше надолу и стигаше до основата, където срещаше главата на Кукулкан — бога Перната змия — точно преди залез слънце.

Това пишеше в пътеводителите. Мадок си каза, че трябва да попита Гриего дали наистина е вярно.

Обаче техният днешен екскурзовод зави на юг, отдалечавайки се от замъка, и пое по пътека в околната гора. След няколко секунди Мадок изгуби от поглед руините, но друга древна сграда се издигна точно пред тях. Тя приличаше малко на пирамида, срязана в основата. По нея се виждаха терасирани стълбища, а стръмните ѝ наклонени стени се издигаха от широка платформа, върху която се извисяваше цилиндрична кула — нещо необичайно за маянската архитектура — завършваща с рушащ се купол.

Гриего спря количката за голф точно пред сградата и слезе.

— Това е El Саracol — обяви той. — Змията. Наречена е така заради спираловидната рампа в кулата. Част е от Червената къща [11] Група от четири постройки. По стените на най-добре запазената има следи от червена боя. — Б. пр. . Тя е била в центъра на Чичен по време на последната част от класическия маянски период. Има и по-стари сгради в Е1 Osario , или Костницата, но те са по-малко запазени.

— Прилича малко на минаре — измърмори Ейнджъл.

— Или на обсерватория — каза Гриего и обясни. — Астрономията е била важна част от маянската религия и това място е било едновременно храм и начин да наблюдават небесата. Отворите на кулата били обърнати към различни астрономически събития — например движенията на Венера в определени дни на годината и така нататък. В кулата има изсечени отвори, които позволяват на светлината да нахлува само за няколко секунди по време на равноденствието, което от своя страна давало на жреците възможност да поддържат система от точни календари. Освен това смятам, че там се крие решението на вашия проблем.