Дэвид Вуд - Шибалба

— Всички си отидоха.

— Отидоха?

— Мъртви са.

— Какво искаш да кажеш с всички? Всички болни от треска?

— Всички. Селото го няма. Изгорено е.

Изабела се наежи.

— Чичо, трябва да контролираш хората си.

— Не бяха… — Той се поколеба. — Заповедта не дойде от мен. Не съм сигурен какво се е случило. Може да има и друг играч. Или… нещо друго.

— Ти си изпуснал положението от контрол — озъби се тя, после си пое дълбоко дъх. — Чичо, съжалявам, но трябва да осъзнаеш колко е важно този проблем да се реши.

— Осъзнавам — отговори той. — Затова мисля лично да се погрижа.

— С какво мога да ти помогна?

— В момента само с възможност да стигна бързо и дискретно на мястото.

— Имаш я. — Това беше най-малкото, което можеше да поиска от нея. Транспортната мрежа на картела редовно превозваше хора и товари — наркотици, пари, оръжия — от Колумбия до границата с Тексас. — Ще накарам Гарсия да се погрижи.

Ектор я погледна в очите.

— Има още. Ако нещо се случи с мен…

Изабела шумно си пое въздух.

— Не говори така.

— Ел Гия трябва да бъде намерен на всяка цена. Знаеш, че това е истина. Ако аз загина, ти трябва да довършиш работата.

Изабела се вторачи в него няколко дълги секунди.

— Всичко, от каквото имаш нужда, чичо.

Мадок изправи мъжа на крака, хващайки го за предницата на ризата.

— Hermandad de la Serpiente? Змийските братя? По дяволите, това пък какво означава?

Мъжът трепереше от страх, но не каза нищо разбираемо.

— Кои са тези Змийски братя? — попита Мадок и го разтърси. — Ти един от тях ли си?

Мъжът поклати глава, но Мадок не разбра дали това е отговор, или молба за милост.

Останалата част от групата се връщаше по пътеката, за да се присъедини към тях. Гриего изглеждаше смаян, но не се намеси. Обаче Боунс се приближи и се извиси над пленника.

— Моторно масло и дървени пръчки — каза той заплашително. — Аз ще го разприказвам.

— Платиха ми да ви предупредя — ахна мъжът. — Това е всичко, което знам.

— Кой ти плати? Как се казва?

— Никой не знае имената им. Това са старци, които пазят Ciudad de Sombre . — Това признание сякаш върна малко кураж на мъжа. — Няма да ви позволят да го намерите. Ще ви убият, за да опазят тайната. Бях изпратен да ви предупредя.

— Градът на Сянката — повтори Мадок. — Значи знаеш за него?

— Да. Всички знаят за него.

— Изглежда това е истината — измърмори Боунс.

— Знаеш ли къде е?

Мъжът отново поклати енергично глава, сякаш този въпрос едновременно го плаши и обижда.

— Никой не знае. Сянката трябва да остане скрита, иначе светът ще умре.

— Този май наистина вярва в тия бабини деветини — обади се Боунс. — Оставете на мен да се оправя с него.

— Нищо няма да измъкнеш от него — намеси се Миранда. — Той е просто наемник. Като онези типове, които се опитаха да ни нападнат при сенотето.

Мадок беше склонен да се съгласи.

— Сега поне знаем кой стои зад всичко това.

— Змийските братя? — Боунс не беше сигурен. — Звучи като името на най-скапаната момчешка група на света.

Мадок отпусна хватката, с която стискаше ръката на мъжа.

— Кажи на Змийските братя, че ако искат да ни откажат от търсенето, ще трябва да прекратят заплахите и смътните предупреждения и да се срещнат с нас лице в лице. Разбра ли?

В отговор мъжът само се вторачи в него с ококорени очи. Мадок го задържа още миг, след това го пусна да си върви. Той залитна няколко крачки заднешком, сетне се обърна и започна да тича, хвърли се в джунглата и изчезна.

Боунс се смръщи и скръсти ръце на гърдите.

— Мадок, сигурен ли си, че това е добра идея?

Мадок се замисли за злокобното предупреждение на мъжа: сянката трябва да остане скрита или светът ще умре . Накрая поклати глава неуверено.

— Започвам да се питам дали изобщо нещо от всичко това е добра идея?

Дъг Симпсън прочете отново доклада, защото се надяваше, че е пропуснал нещо първия път, но резултатите си останаха такива, каквито бяха.

Не данните бяха проблем, а самият той. Беше затънал до уши.

Глупаво беше да си мисли, че е готов за работа като тази. Наистина, когато кандидатства в компанията, прясно завършил програмата по биотехника в Калифорнийския университет „Дейвис“, не беше очаквал, че ще му дадат този пост. Беше по-подходящ да бъде лабораторен асистент, а не главен изследовател, но компанията имаше отчаяна нужда от квалифициран персонал. Тя разполагаше с пари, но никой достоен за уважение не искаше да работи за нея. Носеха се слухове за неетично, дори криминално поведение, но Симпсън не им беше обърнал внимание. Скандалите бяха вчерашна новина. Светът на биотехниката е капризен: днешният герой утре можеше да се провали, а кой е в състояние да каже какво ще донесе следващата седмица?