Дэвид Вуд - Шибалба

Що се отнася до неговата собствена квалификация… по дяволите, изследванията не бяха ли един дълъг процес на проба и грешка? Можеше да се справи с това.

А сега щяха да умрат хора, защото не можеше да извади чудо от джоба си.

Полевият екип беше докарал повече от дузина обекти. Една строга паметна бележка право от писалището на началника искаше те да бъдат наричани така. Не жертви или пациенти, а обекти. Всички бяха изолирани при условията на IV равнище на биобезопасност. Всеки получаваше различно лечение, за да се унищожи все още неизвестната инфекция, която ги убиваше.

Отвратен, той избута стола си назад от работната станция и точно се готвеше да излезе за цигара, когато вратата на лабораторията се отвори и влезе началникът, придружен от рижата латиноамериканка, която беше предвождала полевия екип. Симпсън не знаеше как се казва и дори не беше сигурен дали работи за компанията, или е доведена като външен изпълнител.

Той скочи на крака.

— Господин Ска…

Началникът вдигна ръце и го прекъсна.

— Дъг, знаеш какво мисля за това. Баща ми беше господин.

Симпсън кимна разкаян. Все още му беше трудно да свикне с политиката да се обръщат един към друг на малки имена. Струваше му се неправилно, особено ако се обръща към директора компанията, обаче той настояваше. Точно както беше настоял хората в изолационния блок да бъдат наричани обекти.

— Алекс — поправи се Симпсън. — Какво мога да направя за вас, сър?

— Сър? — Алекс поклати глава от неискрено отвращение. — Това не е много по-добре!

Той не представи своята придружителка, а погледна покрай Симпсън към информацията, която се виждаше на компютърния екран.

— Как върви?

— Страхувам се, че недобре. Нито една от терапиите, които опитахме, не даде резултат. Имам пред вид нищо. Нула. Трима вече починаха, а други двама са в тежко състояние. Останалите… — Той поклати глава.

— Нито една от обичайните терапии не действа? — попита Алекс, макар въобще да не звучеше разочарован. Симпсън дори си помисли, че май се развълнува от новината. Явно на лицето му се беше изписал шок, защото Алекс продължи:

— Дъг, не забравяй нашата мисия. Ние сме новатори. Идеята е да разработим нова терапия. Инфекцията победи всичко, с което разполагаме, и това не е лошо. Ако не беше, нямаше да има нужда от нещо ново. И за нас нямаше да има работа.

Това беше твърде цинична гледна точка, но Симпсън я разбираше. Колкото и ужасно да беше това заболяване, неговата съпротива срещу обичайния набор лекарствени терапии, представляваше рядка възможност в силно конкурентната биотехническа индустрия. Лекарството щеше да бъде сребърен куршум не само за лечението на това заболяване, но вероятно и на десетина други. А те щяха да контролират патента му.

Но само ако успееше да намери лечение.

— Ако през следващите четиресет и осем часа не можем да открием нещо, което действа — отговори Симпсън, — така или иначе ще останем без работа. Поне ще се отнася до този агент. Напредваме като охлюв, засега имаме сто процента смъртност и трябва да признаем, че успехът на лабораторните ни анализи е много малък. Като оставим настрана трагедията, това ще е истински проблем при изследването.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпитваме трудности да култивираме агента извън жив гостоприемник. Очевидно има нужда от особено съчетание на биологически, химически и физически условия, в които да се размножава. Това означава, че когато и последните пациенти умрат, няма да разполагаме с възможност да изпробваме някоя от нашите терапии.

— А лабораторни животни? Плъхове, маймуни?

— Изглежда белите мишки имат вроден имунитет. Подозираме, че има нещо общо с техния природен висок метаболизъм. Ако случаят е такъв, ще имаме същите ограничения с повечето дребни животни. Може да имаме по-голям късмет с по-големите примати. Например някое шимпанзе, но тук не разполагаме с такова.

— Намерете. Няма значение колко ще струва.

— Не е само въпрос на пари. Съществуват строги международни правила за използването на примати в научните изследвания. Прозрачността е много важна. Може да намерим няколко чрез… ъъъ… неофициални канали, но това е много рисково решение.

— Това звучи като ужасно много неприятности — Алекс се намръщи и погледна към рижата жена. — Смяташ ли, че можеш да намериш още няколко обекта?

Нещо в небрежния начин, по който каза това, накара Симпсън да потръпне от ужас.

— Не би трябвало да е проблем — отговори жената. — Обаче това е губене на време. Вече ти казах. Има само един начин за премахване на maldicion de la sombra.