Дэвид Вуд - Шибалба

— Логично — отговори Алекс, напъха торбичките в джоба си и се изправи. Избърса ръце в бедрата си, оставяйки ярки сини следи по плата на панталоните. — Добре, ще ги попитаме и след това ще ги убием.

Мадок чувстваше почти физически изпълнения с омраза втренчен поглед на Миранда, впит в тила му, докато тичаше из улиците на мъртвия град. Знаеше, че един ден ще разбере и осъзнае, че не са имали друг избор. Сега не беше време да ѝ обяснява.

Улиците на Шибалба грееха в синьо под краката им, докато крачеха през високия до глезените им странен лишей. Имаше го навсякъде. По улиците, по камъните на пирамидите и другите постройки, дори по краищата на каналите, по които водата от езерото се стичаше в подножието на водопада. Като изключим игрището, всяка плоскост в пещерата, изглежда, беше покрита с него.

Това също беше нещо, за което Мадок се опитваше да не мисли.

Те се насочиха право към езерото, което беше само на няколко десетки метра от тях. Нямаше представа какво ще се случи, когато се хвърлят в него. Фактът, че пещерата не е напълно наводнена, означаваше, че езерото се оттича в подводна река. Освен това Изабела и Бел бяха казали, че единственият начин за излизане от Шибалба е по вода. Все още носеше торбата с водолазното оборудване. Дано нищо не се е повредило, докато я използвах за импровизирана бухалка на игрището , помисли си той. Така щяха да имат шанс да се преборят, но трябваше да се доверят и на един древен мит, който вече се бе оказал доста несигурен пътеводител, а това си беше голям риск.

Въпреки всичко беше за предпочитане пред другата възможност.

Той погледна през рамо покрай вторачената в него с ярост Миранда и видя няколко фигури да се спускат по пирамидата. Синята светлина хвърляше призрачни оттенъци по татуираните им тела и те приличаха на призраци, когато се втурнаха към града.

Той забави крачка, махна на другите да продължават и пъхна торбата в ръцете на Боунс.

— Имаме компания. Аз ще ги задържа, а ти се погрижи всички да се махнат оттук.

Знаеше, че Боунс ще разбере какво трябва да се прави, но Ейнджъл застана до него, както и Кейси, извадила своето оръжие. Бяха готови да се изправят заедно с Мадок срещу врага. Преди някоя от тях да успее да каже нещо, той ги успокои:

— Не се тревожете, няма да се бавя.

— Дами, по-добре го послушайте — обади се Боунс. — Ако не сте русалки като него, трябва да се държите за мен.

Когато те си тръгнаха, Мадок отправи няколко изстрела по напредващите Змийски братя. Те бяха на границата на обхвата на пистолета, затова беше невероятно да ги улучи, но се надяваше изстрелите да ги забавят достатъчно, за да може Боунс да организира подводния изход.

Точно както беше очаквал, ярко украсените воини се пръснаха да търсят укритие зад храмовете и къщите, които се издигаха от двете страни на улицата.

В този момент от града се чу глас:

— Мадок!

Беше Алекс Скано.

Фармацевтичният собственик психопат току-що се беше спуснал по стъпалата на пирамидата и бавно крачеше по улицата. Карина вървеше до него. Бяха на открито, но далеч от обхвата на неговия пистолет. Скано беше вдигнал ръце, но това по-скоро приличаше на месиански жест, а не на знак, че се предава.

— Мадок! — извика той отново, а гласът му отекна призрачно из пещерата. — Бъди разумен. Аз получих това, за което съм дошъл. Не ми пука за теб, но скоро ще ти свършат патроните и тогава какво? Хайде да работим заедно.

Мадок разгада тактиката му да печели време. Вероятно Змийските братя се промъкваха през лабиринта от странични улички, за да му излязат в гръб.

За всяка игра обаче са нужни двама.

— Съжалявам, Скано — извика в отговор той. — Ти няма да работиш с когото и да било, защото си заразен.

Скано се изсмя.

— Бъркаш. Бях заразен, но се излекувах точно както в легендата.

— Няма лекарство. Огледай се.

На седемдесет метра от него Скано направи точно това. Мадок видя как главата му се върти насам-натам.

— И какво точно трябва да видя според теб? Светлината? Тя е лекарството.

— Това не е лекарство. Това са останките на всички, които са стигнали чак дотук.

Скано се закова на място. Въпреки разстоянието Мадок видя объркването, което се изписа по лицето му.

— Този син лишей — продължи Мадок. — Светлината убива плесента на Сянката, но не прави нищо, за да помогне на заразените. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но си жив мъртвец.

— Не. — Скано поклати гневно глава. — Ти не може да знаеш това.