Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг видя как вратата на блока се затвори след нея, а младежът тръгна по тротоара. Не, не й е любовник. Никой не целува любовника си по бузите, и то така набързо. Значи някой друг, може би приятел. Адамсберг проследи с поглед отдалечаващия се силует на младежа и пресече улицата, за да се качи у Мари-Бел. Явно не беше болна. Явно е имала среща. С неизвестно кого.

С брат си.

Адамсберг замръзна с ръка на вратата на сградата. Брат й. По-малкият й брат. Същите руси коси, същите редки вежди, същата принудена усмивка. Мари-Бел в по-безволев, в по-невзрачен вариант. Братчето от Роморантен, което се боеше от Париж. Но което беше в Париж. В този миг Адамсберг осъзна, че в телефонната справка на Дамас не фигурираше нито едно обаждане до Роморантен, Лоар-е-Шер. А се предполагаше, че сестра му редовно се свързва с него. Братчето не можеше да се оправя само, братчето държеше да получава вести от нея.

Но беше в Париж. Третият потомък на прадядо Журно.

Адамсберг почти затича по улица Конвансион. Тя беше дълга и младият Елер-Дьовил се виждаше в далечината. На трийсет метра от него комисарят забави темпото и продължи да го следи в сянката. Младежът често поглеждаше към уличното платно, сякаш искаше да хване такси. Адамсберг влезе в един вход, за да извика кола. После прибра телефона във вътрешния си джоб, отново го извади, изгледа го. По мъртвото око на апарата разбра, че Камий няма да се обади. Не и преди да изминат пет години, десет може би. Както и да е. Все едно.

Прогони тази мисъл и отново тръгна по следите на Елер-Дьовил.

Елер-Дьовил най-младият, вторият мъж, който щеше да довърши делото на чумата сега, когато по-големият и Мане бяха в ареста. И нито Дамас, нито Клемантин не се усъмниха и за миг, че щафетата ще бъде поета. Могъществото на семейната сага действаше безотказно. Потомците на Журно знаеха какво е да са сплотени и не търпяха да ги мърсят. Бяха господари, а не мъченици. И измиваха срама с кръвта на чумата. Мари-Бел току-що бе предала делото в ръцете на изтърсака. Дамас бе убил петима, този щеше да убие трима.

Само да не го изпусне, само да не го подплаши. Проследяването се усложняваше, защото младежът непрекъснато въртеше глава към улицата и Адамсберг също, от страх да не се зададе такси, което не беше сигурен, че ще може да отклони незабелязано. В един момент Адамсберг видя бежова кола, която се движеше бавно на къси светлини, една от колите на Бригадата. Тя го застигна и без да обръща глава, Адамсберг даде на шофьора дискретен знак да намали.

След четири минути младият Елер-Дьовил стигна до площад Феликс Фор, където вдигна ръка и едно такси спря до тротоара. На трийсет метра зад него Адамсберг скочи в бежовата кола.

— След таксито — тихо каза той, като внимателно затвори вратата.

— Разбрах — отговори лейтенант Виолет Ретанкур, тежката и масивна жена, която му се бе сопнала на първото спешно заседание.

До нея седеше младият Есталер със зелените очи.

— Ретанкур — обяви жената.

— Есталер — каза младият полицай.

— Следвайте го много внимателно, Ретанкур, да не стане някой гаф. Държа на този тип като на зеницата на окото си.

— Кой е той?

— Вторият човек, правнук на Журно, малкият господар. Готви се да накаже един от мъчителите в Троа, друг в Шателро и Кевен Лубо в Париж, щом го освободим.

— Гадини — каза Ретанкур. Не смятам да нося черно заради тях.

— Не можем да ги наблюдаваме как се задушават, докато пляскаме карти, лейтенант каза Адамсберг.

— И защо не? — отвърна Ретанкур.

— Няма да се измъкнат, уверявам ви. Ако не се лъжа, семейство Журно-Елер-Дьовил действат във възходящ ред, от по-дребните към по-едрите риби. Имам чувството, че са започнали избиването от най-малко жестокия от бандата и че ще го довършат с царя на мръсниците. Защото главорезите постепенно са разбрали, като Силвен Мармо, като Кевен Рубо, че някогашната им жертва се е завърнала. Тримата последни знаят, чакат и умират от страх. Така отмъщението е още по-сладко. Завийте наляво, Ретанкур.

— Видях го.

— Логично е последният от списъка да е поръчителят на инквизицията. А той непременно е някой физик от авиационната индустрия, способен да оцени значението на метода, открит от Дамас. Едва ли има хиляди такива в Троа или Шателро, Изпратих там Данглар. Специално този имаме шанс да го открием.

— Можем просто да оставим младежа да ни заведе при него.

— Номерът с козата. Рисковано е, Ретанкур. Докато има и други начини, предпочитам да не го прилагам.