Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Сирил Лоран Тавенио — прочете Данглар, приведен към екрана си. — Трийсет и четири годишен, роден във Вилньов-сюр-Орм. Преди дванайсет години лежал в централния затвор на Перигьо за нанесени телесни повреди. Осемнайсет месеца плюс още два за нападение над надзирател.

Данглар премина на следващата страница и всички протегнаха вратове, за да видят как изглежда CLT — дълго лице с ниско чело, едър нос, доближени очи. Данглар продължи да чете.

— След излизането от затвора безработен в продължение на година, после нощен пазач в гробище за автомобили. Живее в Левалоа, женен, с две деца.

Данглар хвърли въпросителен поглед към Адамсберг.

— Образование? — попита Адамсберг неубедено.

Данглар зачука по клавиатурата.

— Насочен към професионално училище на тринайсетгодишна възраст. Провалил се на изпита за покривен тенекеджия. Напуснал, издържал се от залагания за мачове и от саморъчно сглобени мотопеди, които продавал незаконно. До сбиването, при което едва не убил един от клиентите си, като го цапардосал с мотопеда. Следва кафезът.

— Родители?

— Само майка. Работи в картонажна фабрика в Перигьо.

— Братя, сестри?

— По-голям брат, нощен пазач в Левалоа. Чрез него си намерил тази работа.

— Не прилича много на нашия интелектуалец. Не виждам как Сирил Лоран Тавенио би намерил време и начин да проговори латински.

— Самоук? — предположи един глас.

— Не си представям как някой, който излива гнева си, като мята мотопеди, ще започне да се изразява на старофренски. Би трябвало здравата да се е променил за десет години.

— Тогава какво? — попита Данглар разочаровано.

— Нека двама души отидат да го проверят. Но не ми се вярва да е той.

Данглар остави компютъра си на изчакване и последва Адамсберг в кабинета му.

— Лошо ми се пише — обяви той.

— Какво ти е?

— Имам бълхи.

Адамсберг се изненада. За първи път Данглар, този дискретен и целомъдрен човек, споделяше с него проблем, свързан с личната му хигиена.

— Напръскайте с по една аерозолна опаковка на всеки десет квадратни метра, излезте за два часа, приберете се и проветрете. Действа.

Данглар поклати глава.

— Това са бълхи от Лорион — уточни той.

— Кой е Лорион? — усмихна се Адамсберг. — Снабдител?

— Да му се не види, Рене Лорион, убитият вчера.

— Пардон — каза Адамсберг. — Името му ми изскочи от ума.

— Ами че запишете си го, за бога. Хванах бълхи у Лорион. Започна да ме сърби още вечерта в Бригадата.

— Но аз какво да направя, Данглар? Явно не е бил толкова чистоплътен, колкото изглеждаше. Или ги е хванал в сервиза. Знам ли?

— Господи — раздразнено каза Данглар. — Нали вие сам казахте вчера на екипа, че чумата се предава чрез ухапване от бълхи.

— Аа! — каза Адамсберг, като този път внимателно погледна помощника си. — Разбирам.

— Бавно разбирате тази сутрин.

— Не съм си доспал. Сигурен ли сте, че става дума за бълхи?

— Мога да различа ухапване от бълха и от комар. Изпохапан съм в слабините и под мишниците. Пъпките са големи като нокътя ми. Открих ги едва тази сутрин, нямах време да прегледам децата.

Сега вече Адамсберг осъзна, че Данглар е истински разтревожен.

— Но от какво се боите, драги? Какво става?

— Лорион е умрял от чума, а аз пипнах бълхи в дома му. Имам двайсет и четири часа на разположение, за да реагирам, после ще е късно. И за децата също.

— Мили боже, да не сте се хванали на въдицата? Ако си спомняте, Лорион е бил удушен, а чумата — имитирана .

Адамсберг затвори вратата, примъкна един стол и седна до помощника си.

— Спомням си — каза Данглар. — Но с тази си мания по символите CLT е изпипал нещата до последната подробност, като е пуснал и бълхи в апартамента. Това може да не е съвпадение. В побърканата му глава вероятно става дума за чумни бълхи. И нищо, абсолютно нищо не ми гарантира, че те наистина не са заразени.

— Ако бяха заразени, защо да си прави труда да удушва Лорион?

— Защото иска да го убие лично. Не съм бъзливец, господин комисар. Но не ми се струва забавно да бъда изпохапан от бълхи, пуснати от маниак на тема чума.

— Кой беше с нас вчера?

— Жюстен, Воазне и Керноркян. Вие. Съдебният лекар. Девияр и момчетата от първи район.

— Още ли имате? — попита Адамсберг, като постави ръка на телефона.

— Какво?

— Бълхи.

— Със сигурност. Освен ако вече не са плъзнали из Бригадата.

Адамсберг вдигна слушалката и набра номера на лабораторията на Префектурата.

— Адамсберг — представи се той. — Спомняте ли си за насекомото, което намерихте в празния плик? Да, именно. Пришпорете ентомолога. Абсолютен приоритет. Е, толкова по-зле, кажете му да отложи мухите за по-късно. Спешно е, драги, случай на чума. Да, побързайте и му кажете, че му изпращам още, този път живи. Да внимава и най-главното — пълно мълчание по въпроса. А вие, Данглар — каза той, след като затвори, — идете в банята и напъхайте всичките си дрехи в найлонова торба. Ще ги изпратим за анализ.