Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Зелен фасул, нали ти казах.

— Глупости говориш, Лизбет — почти разплакана каза Мари-Бел. — Ти като имаш опит, не значи, че трябва да обезсърчаваш другите.

— Че опитай и ти, агънце — каза Лизбет. — Няма да ти преча.

Лизбет внезапно се разсмя, целуна Дамас по челото и погали Мари-Бел по косата.

— Усмихни се, агънце — каза тя. — И не вярвай на всичко, което разправя дебелата Лизбет. Дебелата Лизбет е озлобена. Досажда на всички дебелата Лизбет с нейния полкови опит. Права си да се защитаваш. Това е добре. Но не прекалявай с опитването, ако искаш професионалното ми мнение.

Адамсберг отведе Декамбре настрани.

— Извинете ме — каза Декамбре, — но трябва да слушам какво говорят. Утре ще трябва да им давам съвети, нали разбирате? Длъжен съм да съм в течение.

— Той явно е влюбен — каза Адамсберг с не особено заинтересувания тон на човек, който играе на лотария с малки залози.

— Дамас ли?

— Да. В певицата.

— Познахте. За какво съм ви, господин комисар?

— Случи се, Декамбре — каза Адамсберг, като сниши глас. — Съвсем черен труп на улица Жан-Жак Русо. Тази сутрин са го открили.

— Черен?

— Удушен, гол и намазан с пепел.

Декамбре стисна зъби.

— Знаех си — каза той.

— Да.

— Вратата му не беше белязана, нали?

— Не беше.

— Охранявате ли останалите?

— Денонощно.

— Ще прощавате. Вие знаете как да си гледате работата.

— Трябват ми „особените“ писма, Декамбре — всички, които имате, заедно с пликовете, ако още ги пазите.

— Елате с мен.

Двамата мъже пресякоха площада. Декамбре заведе Адамсберг в претъпкания си кабинет и освободи един стол от купчината книги.

— Ето — каза той и подаде на комисаря връзка листа и пликове. — Едва ли ще снемете отпечатъците му. Льогерн толкова ги е опипвал, а после и аз. Впрочем моите ги имате и на десетте пръста в централния архив.

— Трябват ми тези на Льогерн.

— И те са там. Льогерн е лежал преди четиринайсет години заради някакво голямо сбиване в Гилвинек, доколкото ми е известно. Както виждате, ние сме лесни. Пестим ви труда. Едва ли е нужно да ви питам дали сме вкарани в компютрите ви.

— На това площадче май всички са лежали в пандиза.

— Има такива места, където се усеща дъхът на кафеза. Чакайте да ви прочета особената от неделя. Тя е само една: Тази вечер, като се прибирах да вечерям, научих, че чумата се е появила в Града. Многоточие. В кабинета да довърша писмата си, да поставя в ред нещата и финансите си за в случай че бог ме повика. Да се изпълни волята му!

— Продължението на „Дневника“ на англичанина — каза Адамсберг.

— Точно.

— Сепис.

— Пийпс.

— А вчера?

— Вчера нищо.

— Виж ти — каза Адамсберг. — Забавя темпото.

— Не мисля. Ето сутрешната. Този бич е винаги на разположение и на заповедите на бог, който го изпраща и го прогонва, когато пожелае. Обърнете внимание на „винаги на разположение“ и „когато пожелае“. Той бие барабана. Предизвиква съдбата.

— Прави се на свръхмогъщ — каза Адамсберг.

— Като малко дете.

— От което нищо не може да се заключи — поклати глава Адамсберг. — Той не е идиот. С толкова ченгета по петите му няма вече да ни дава указания къде ще удари. Иска ръцете му да са развързани. Назова „квартала Русо“, за да е сигурен, че ще направим връзка между първото убийство и оповестената чума. Възможно е от сега нататък да започне да се изразява по-мъгляво. Дръжте ме в течение, Декамбре, за всички обяви.

И Адамсберг си тръгна с връзката писма под мишница.

На другия ден към два часа компютърът изплю едно име.

— Имам един — каза Данглар високо и протегна ръка към колегите си.

Десетина колеги се скупчиха зад гърба му с очи, впити в екрана на компютъра му. От сутринта насам Данглар търсеше в базата данни човек с инициали CLT, докато останалите продължаваха да проучват информацията за двайсетте и осем застрашени апартамента с напразната надежда да открият нещо общо между обитателите им. Първите резултати от лабораторията вече бяха пристигнали — ключалката бе професионално разбита. В апартамента имаше отпечатъци само от жертвата и чистачката. Пепелта, използвана за намазване на кожата на трупа, беше от изгорени ябълкови клони, а не от продаваните в търговската мрежа чували със смес от различни горски видове. Колкото до кремавия плик, такъв можеше да се купи от всяка добре заредена книжарница за три франка и двайсет сантима единия. Беше отворен с гладко острие. Съдържаше само хартиен прах и малко умряло насекомо. Да изпратят ли гадинката на ентомолог? Адамсберг се намръщи, после кимна.