Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Може би — каза жената и седна, не напълно успокоена.

— Монтьорът е бил удушен — подхвана Адамсберг. — След това тялото му е било намазано с пепел, явно за да се наподобят симптомите на болестта и името й. Следователно CLT не притежава бацила. Той не е лаборант, получил просветление свише, който се разхожда със спринцовка в чантата си. Човекът действа символично. Но явно си вярва, и то много силно. Върху вратата на апартамента на жертвата нямаше четворка. Напомням ви, че четворките не са заплахи, а предпазни мерки . Само този, чиято врата е чиста, е изложен на опасност. CLT предварително избира жертвата си и предпазва останалите обитатели на сградата чрез рисунките си. В тази грижа да пощади другите личи убеждението му, че разпространява истинска заразна чума. Така че той не удря на сляпо — убива един и се старае да опази останалите, които според него не заслужават да умрат.

— Мисли си, че убива с чума, а всъщност души? — попита човекът вдясно. — Ако е способен толкова да се заблуждава, излиза, че имаме работа с шизофреник, не смятате ли?

— Не непременно — каза Адамсберг. — CLT живее във въображаема вселена, която му се струва логична. Това не е толкова рядко явление — много хора смятат, че бъдещето може да се прочете в картите или в утайката на кафето. Там, другаде, на отсрещната улица и дори в тази бригада. Къде е разликата? Други хора пък закачат Дева Мария над леглото си, убедени, че статуетката, направена от човешка ръка и купена за шейсет и девет франка, наистина ще ги закриля. Те й говорят, разказват й истории. Къде е разликата? Границата между представата за реалното и самото реално, лейтенант, зависи от гледната точка, от човека, от културата.

— Но има ли и други застрашени хора? — прекъсна го полицаят с посивелите коси. — Онези с чистите врати също ли ги чака съдбата на Лорион?

— Боя се, че е възможно. Довечера ще поставим постове пред четиринайсетте чисти врати в белязаните сгради. Лошото е, че не знаем колко още сгради са засегнати, известни са ни само тези, за които сме получили оплаквания. В Париж сигурно има още двайсетина, ако не и повече.

— Защо не пуснем съобщение? — попита жената. — За да предупредим хората.

— Там е работата. Съобщението може да предизвика паника.

— Ще споменем само за четворките — предложи мъжът с прошарените коси. — Не е нужно да даваме допълнителна информация.

— И без това ще изтече — възрази Адамсберг. — Ако пък не изтече, CLT ще се погрижи да отвори клапаните на страха. Точно това прави от самото начало. Избрал е глашатая, защото не е можел да намери нещо по-добро. Неразбираемите му послания щяха да попаднат в кошчето в мига, в който се получат в редакцията на някой вестник. Така че дебютът му е скромен. Ако довечера го споменат в медиите, ще му открият царски път. Впрочем това е въпрос на дни. Той ще си го открие сам. Ако продължи, ако отново убие, ако разпространи черната си смърт, няма да минем без масова психоза.

— Какво решавате, господин комисар? — тихо попита Фавр.

— Да спася някой и друг човешки живот. Ще поискаме от обитателите на белязаните сгради да се представят в управленията.

Членовете на бригадата зашумяха, изразявайки единодушното си съгласие. Адамсберг се чувстваше уморен, защото тази вечер беше ченге, и то много. Идеше му просто да каже: „На работа и всеки да се оправя сам“. А вместо това трябваше да излага факти, да групира въпроси, да насочва разследването, да разпределя задачите. В известен ред и с немалка властност. Бегло се видя как като дете тича по планинските пътеки, гол под слънцето, и се запита какво прави тук, за какво му е да назидава тези двайсет и трима възрастни, които го следяха с поглед сякаш беше махало на часовник.

Всъщност да, спомняше си какво прави тук. Съществуваше някакъв тип, който душеше хората, а той трябваше да го открие. Това му бе работата — да пречи на престъпниците да избиват света.

— И така, основните ни цели — обобщи Адамсберг, като изправи гръб. — Първо: закрила на потенциалните жертви. Второ: изготвяне на профил на жертвите и установяване на евентуални връзки между тях — семейство, възраст, пол, социална и професионална категория и всичко останало. Трето: наблюдение на площад Едгар Кине. Четвърто, което се разбира от само себе си: издирване на убиеца.

Адамсберг направи две доста бавни обиколки из залата, преди да продължи.

— Какво знаем за него? Може да е жена, не бива да пренебрегваме тази възможност. Но аз лично съм склонен да мисля, че е мъж. Това парадиране с литературни познания, това самоизтъкване говори за мъжка горделивост, за желание да се изяви, за потребност да демонстрира сила. Ако удушването се потвърди, можем почти стопроцентово да заложим на мъж. Много образован, дори изключително образован, литератор. Достатъчно заможен, след като притежава компютър и принтер. Вкус към лукса може би. Пликовете, които използва, са нестандартни и скъпи. Умее да рисува, чистоплътен е, педантичен. Със сигурност е обсебен от някаква мания. Следователно е плах и суеверен. И накрая, възможно е да е лежал в затвора. Ако лабораторията потвърди, че ключалката е била насилена, ще трябва да поровим и в тази насока. Да открием затворниците, чиито инициали са CLT, ако изобщо става дума за подпис. Накратко, не знаем нищо.