Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Жос го погледна с малките си сини очи, без да отговори, като продължаваше да дъвче месото си. Кой бе изплюл камъчето? Бертен? Дали Декамбре нямаше да го прати да пасе заради простото удоволствие да му покаже, че грубиянското му присъствие е нежелано в хотела с килимите? Ако Декамбре се осмелеше да го обиди, щеше да извади бракуваните писма. Махна му да седне.

— Обява номер 12 — започна Декамбре.

— Знам — каза Жос изненадано. — Особена е.

Значи бретонецът бе прав. Това щеше да опрости задачата му.

— Тя си има и сестрички — рече Декамбре.

— Аха. От три седмици.

— Питах се дали ги пазите.

Жос обра соса си със залък хляб, преглътна, после скръсти ръце.

— И ако ги пазя?

— Бих желал да ги препрочета. Ако искате — додаде той, като видя упоритото изражение на бретонеца, — ще ги купя. Тези, който имате, и бъдещите.

— Значи не сте вие?

— Аз ли?

— Не ги пускате вие в урната. Чудех се. Би било във вашия стил, тези старомодни неразбираеми фрази. Но щом искате да ги купите, значи не са ваши. Логично е.

— Колко?

— Нямам ги всичките. Само последните пет.

— Колко?

— Прочетената новина — каза Жос, като посочи чинията си — е като оглозган агнешки котлет. Няма стойност. Не продавам. Льогернови може и да са грубияни, но не са разбойници.

Жос хвърли на Декамбре многозначителен поглед.

— Тогава?

Жос се поколеба. Възможно ли беше да се замени стая за пет листчета хартия с безсмислен текст?

— Чух, че имате свободна стая — промърмори той.

Физиономията на Декамбре замръзна.

— Вече имам кандидати — отговори той тихо. — Тези хора имат предимство пред вас.

— Добре, добре — каза Жос. — Спестете ми глупостите си. Ерве Декамбре не желае някакъв си грубиянин да му тъпче килимите. Така е по-ясно, нали? Трябва аз да съм писал писмата, за да вляза там, или да съм Лизбет, а и едното, и другото ще ми се случи на куково лято.

Жос гаврътна виното си и тропна чашата на масата. После сви рамене и внезапно се успокои. Льогернови са виждали какво ли не.

— Добре — подзе той, като си наля още една чаша. — В края на краищата, мога да ви разбера. Дръжте си стаята. Двамата явно не си подхождаме и толкова. Нищо не може да се направи. Ще ви ги дам писмата, като ви е толкова зор. Минете довечера у Дамас преди новините от шест и десет.

В уречения час Декамбре се появи в „Рол-Райдър“. Дамас регулираше ролера на един млад клиент и сестра му на касата махна на Декамбре.

— Господин Декамбре — каза тя тихо, — кажете му да си облече пуловер. Ще настине, бронхите не са му много здрави. Знам, че имате влияние над него, няма как иначе.

— Вече му говорих, Мари-Бел. Много време трябва да му се обяснява.

— Знам — каза младата жена, като си прехапа устата. — Ама опитайте още веднъж.

— Ще поговоря с него при първа възможност. Обещавам. Морякът тук ли е?

— В задната стая — отвърна Мари-Бел и му посочи вратата.

Декамбре се наведе, за да мине под колелетата на окачените велосипеди, провря се между струпаните скейтбордове и проникна в ремонтната работилница, пълна от пода до тавана с колела от всякакъв калибър. Едно ъгълче на работния тезгях бе заето от Жос и урната му.

— Оставих ви ги в оня край на масата — каза Жос, без да вдига глава.

Декамбре взе листата и бързо ги прегледа.

— Ето и тазвечерното — добави Жос. — Давам ви го предварително. Психарят усилва темпото, вече получавам по три на ден.

Декамбре разгъна листа и прочете:

И първо, за да се избегне излизащата от земята инфекция, улиците да се поддържат чисти и къщите чисти, като се измитат и отстраняват нечистотиите човешки и животински от рибните пазари, кланиците, месарниците, гдето обикновено се събират купища бързо развалящи се отпадналости.

— Не знам що за чудо може да са тия развалящи се отпадналости — каза Жос, все още сведен над писмата си.

— Отпадъци, ако ми позволите.

— Хей, Декамбре, опитвам се да бъда любезен, обаче не ми се бъркайте в работата. Защото Льогернови знаят да четат. Никола Льогерн е бил глашатай още през Втората империя. Не вие ще ме учите каква е разликата между отпадналост и отпадък.

— Льогерн, това са преписи от стари текстове, от XVII век. Онзи е преписвал дословно.

— Добре — каза Жос злобно. — Да приемем. И какво от това?

— Просто ви казвам. Не съм искал да ви обидя.

— Хубаво, казахте ми. Сега си взимайте проклетите хартийки и се измитайте. Защото четенето все пак е моя работа. Аз не се меся във вашата.

— Тоест?