Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Жос бе започнал четенето.

— Едно: Търся рецепта за кекс, без захаросаните плодове да падат на дъното. Две: Няма смисъл да си затваряш вратата, за да прикриваш мръсотиите си. Бог те съди отгоре, теб и курвата ти. Три: Елен, защо не дойде? Извинявам се за всичко, което съм ти причинил. Подпис: Бернар. Четири: Шест топки за петанк изгубени в градинката. Пет: Продавам ZR7 750 1999 година, 8500 км, червена, аларма, 3000 франка.

Една невежа ръка се вдигна, за да покаже, че се интересува от обявата. Наложи се Жос да прекъсне четенето.

— След малко във „Викингът“ — каза той строго.

Ръката засрамено се спусна толкова бързо, колкото се бе вдигнала.

— Шест — продължи Жос. — Не се занимавам с търговия на месо. Седем: Търся камион за разнасяне на пици с фурна за 6 пици. Осем: Младежите, които бият барабан, да знаят, че следващия път викам полиция. Девет: …

В нетърпението си да чуе посланието на цитатчика Декамбре не слушаше внимателно обявите. Лизбет си отбеляза продажбата на провансалски подправки и дойде време за морската прогноза. Декамбре се приготви да записва, намествайки моливчето в дланта си.

— … 7 до 8 бала, постепенно утихване до 5–6 бала, 3 до 5 следобед в западния сектор. Бурно море, кратки поройни дъждове.

Жос стигна до обява номер 16 и Декамбре я разпозна още от първата дума.

— След което се отправих към многоточие по реката, слязох на другия край на града и като се стъмни, успях да вляза в къщата на жената на многоточие и там се насладих на компанията и. Макар и с хиляди трудности, накрая надделях. Задоволен в това отношение, аз си тръгнах пеш.

Последва изумено мълчание, бързо прекъснато от Жос, който продължи с няколко по-разбираеми послания, преди да стигне до историческата част. Декамбре направи гримаса. Тестът бе твърде дълъг и той не успя да запише всичко. Наостри уши, за да чуе каква е била съдбата на „Правата на човека“ — френски кораб със 74 оръдия, завръщащ се на 14 януари 1797 г. от неуспешна кампания в Ирландия с 1350 човека на борда.

— … е преследван от два английски съда — „Неумормият“ и „Амазонка“. След боеве, продължили цяла нощ, засяда на брега при Канте.

Жос прибра листата в джоба на ватенката си.

— Хей, Жос — извика някой. — Колко са се спасили?

Жос скочи от сандъка.

— Не можем да знаем всичко — отвърна той с известна тържественост.

Преди да отнесе естрадата си у Дамас, Жос срещна погледа на Декамбре. За малко да тръгне към него, но реши да отложи за след обедното издание. Чашка калвадос щеше да му вдъхне кураж.

В дванайсет и четирийсет и пет Декамбре трескаво записа следната изпълнена със съкращения новина:

Дванайсет: Магистратите ще съставят правилниците, които трябва да се спазват, и ще ги окачат на ъглите на улиците и по площадите, та всички да ги прочетат. Многоточие. Ще наредят да избият кучетата, котките, гълъбите, зайците, пилетата и кокошките. Ще следят особено внимателно къщите и улиците да са чисти, да се почистят клоаките в града и околностите му, ямите с тор и със застояла вода , многоточие; или поне да бъдат пресушени.

Жос вече бе влязъл във „Викингът“ да обядва, когато Декамбре се реши да говори с него. Бутна вратата на бара и Бертен му поднесе една бира върху специално произведена за заведението подложка от червен картон, украсена с двата златни лъва на Нормандия. За да обяви обяда, съдържателят удари с юмрук по една широка медна плоча, окачена над тезгяха. Всеки обед и всяка вечер Бертен удряше гонга си и във въздуха се разнасяше буреносен гръм, от който гълъбите на площада масово отлитаха в обратна посока на юрналите се към „Викингът“ прегладнели клиенти. С този свой жест Бертен ефикасно напомняше на всички, че е дошъл часът за храна, и заедно с това отдаваше почит на страховития си произход, известен на всички наоколо. Бертен беше Тусен по майчина линия, което по етимологически път потвърждаваше пряката му роднинска връзка с Тор, скандинавския бог гръмовержец. Имаше хора, които смятаха това тълкуване за не особено убедително и Декамбре беше от тях, но на никого не хрумваше да нацепи родословното дърво на Бертен и да унищожи мечтите на човека, който от трийсет години миеше чаши по улиците на Париж.

Впрочем заради ексцентричното му поведение „Викингът“ се бе прочул далеч извън квартала и винаги бе претъпкан.

С бирата в ръка Декамбре се отправи към масата на Жос.

— Може ли да поговоря с вас? — попита той, преди да седне.